Записки

След проумяването на пустотата човек губи интерес към всички въздушни кули, които обществото непрекъснато въздига и руши – политически системи, наука и технологии, глобална икономика, свободно общество, Обединени Нации и т.н. Подобно на зрял човек, който вече не е така заангажиран в детските игри.

От опит зная, че хората в този живот се разделят на две категории. Първият вид хора са като мухата, която винаги отива там, където има боклук и каца върху него. Например когато мухата отиде в една градина с благоуханни цветя, тя няма да ги забележи, а ще потърси къде в градината има боклук и там ще кацне, ще кръжи наоколо и ще се чувства добре във вонята. Ако мухата можеше да говори, и вие я попитате дали има рози в градината, тя със сигурност би отвърнала: “Аз дори не зная как изглеждат розите. Зная само къде да намеря боклук, тоалетни и всякакви нечистотии.” Такива са и хората, които приличат на мухата: те са свикнали да имат лоши мисли и да търсят лошите неща в живота си, като отричат добрите и отказват да ги забележат.

Другият вид хора са като пчелата, която винаги търси нещо сладко и хубаво, на което да кацне. Когато пчелата попадне в стая, пълна с боклук, където има едно малко парче локум в ъгъла, тя няма да забележи боклука, а ще кацне върху локума. Така ако помолим пчелата да ни покаже къде е боклукът, тя ще отговори: “Не зная. Мога само да ви покажа къде има цветя, сладки, мед и захар”, защото вижда само добрите неща. Такива са вторият вид хора, които имат добри мисли и виждат само добрата страна на всичко. Те винаги се опитват да покрият злото и греха и да запазят ближните си, докато хората от първия вид се стремят да извадят злото на повърхността.

Да, една птичка пролет на прави и е възможно Сноуден да не успее да завърши започнатото, но някаква промяна вече се е случила.

Коя е тя? Някой каза истината, а това не се забравя.

Какво може да знае рибата за водата, в която плува цял живот?

Човек може да разбере много неща, но ако разбраното
не пусне корени в сърцето, то човек ще го забрави.

Не всеки може да види нещата по начина,
по който ти ги виждаш, така че – отпусни се.

И ти не можеш да видиш всичко по начина,
по който те го виждат, така че  – отпусни се, пак.

Ако мъдростта не е в теб,
напразно ще слушаш мъдреца…

Дясното ни полукълбо е напълно отдадено на настоящия момент. То е за “точно тук, точно сега.” Дясното ни полукълбо мисли в картини и се учи кинестетично от движенията на телата ни. Информация под формата на енергия се влива едновременно от всички наши сетивни системи, а след това избухва в един огромен колаж от това как изглежда настоящия момент, какъв аромат и вкус има, как се усеща и как звучи. Аз съм енергийно същество, свързано с цялата енергия около мен, чрез съзнанието на дясното ми полукълбо. Ние сме енергийни същества свързани едно с друго – чрез съзнанието на десните ни полукълба – в едно човешко семейство. И точно тук, точно сега, ние сме братя и сестри, на тази планета, и сме тук, за да направим света едно по-добро място. И в този миг ние сме съвършени, ние сме цели и ние сме красиви.

Лявото ми полукълбо – нашето ляво полукълбо – е едно много различно място. Лявото ни полукълбо мисли линейно и методично. Нашето ляво полукълбо е изцяло отдадено на миналото и е изцяло отдадено на бъдещето. Лявото ни полукълбо е проектирано да вземе този огромен колаж на настоящия момент и да започне да избира детайли, още детайли и повече детайли за детайлите. След това то категоризира и организира цялата тази информация, асоциира я с всичко, което сме научили в миналото и проектира в бъдещето всички наши възможности. Лявото ни полукълбо мисли със средствата на езика. То е този непрекъснат мозъчен брътвеж, който свързва мен и моят вътрешен свят с външният ми свят. То е онзи малък глас, който ми казва, “Хей, трябва да си спомниш да вземеш банани на път за вкъщи. Трябват ми за утре.”

То е онзи пресметлив ум, който ми напомня кога трябва да изпера. Но може би най-важното, то е онзи малък глас, който ми казва, “Аз съм. Аз съм.” И веднага щом лявото ми полукълбо ми каже “Аз съм”, аз се отделям. Ставам самостоятелен индивид, отделен от енергийния поток около мен и отделен от вас.

* * *

След това изгубих равновесие и се опрях на стената. Погледнах към ръката си и осъзнах, че вече не мога да определя границите на тялото си. Не мога да определя къде започвам и къде свършвам, понеже атомите и молекулите на ръката ми се сливаха с атомите и молекулите на стената. И всичко което можех да засека беше една енергия.. енергия.

И се запитах, “Какво не ми е наред? Какво става?” И в този миг, брътвежа в мозъка ми, брътвежа в лявото полукълбо на мозъка ми, напълно заглъхна. Сякаш някой взе дистанционно управление и натисна бутона за заглушаване. Пълна тишина. Отначало бях шокирана да се озова в един тих ум. Но след това незабавно бях пленена от великолепието на енергията около мен. И понеже вече не можех да определя границите на тялото си, се почуствах огромна и обширна. Почуствах се като едно цяло с всичката енергия, и беше прекрасно.

И понеже не можех да определя позицията на тялото ми в пространството, се почуствах огромна и обширна, като дух току що освободен от бутилката си. А духът ми се рееше свободно, като голям кит, плъзгащ се плавно през море от тиха еуфория. Нирвана. Открих Нирвана. И си спомням как си мислех, че няма начин някога да натикам своята огромност обратно в това миниатюрно тяло.

Но тогава осъзнах, “Ама аз съм още жива! Още съм жива, и открих Нирвана. А ако аз съм открила Нирвана и все още съм жива, тогава всеки, който е жив, може да открие Нирвана.” И си представих един свят, изпълнен с красиви, мирни, състрадателни, обичащи хора, които знаеха, че могат да дойдат на това място по всяко време. И че могат нарочно да изберат да встъпят в правия път на левите си полукълба и да открият покоя. Тогава осъзнах какъв страхотен дар би могло да бъде това преживяване, какво ударно прозрение може да бъде, за това как живеем живота си. И това ме накара да се възстановя.

Цялата история вижте в представянето в TED.

Трябва да се пази истината.
Това е Божият път.

Веднъж, докато се разхождал с учениците си из една гора,
Буда взел шепа паднали листа и попитал монасите:

“Кое е повече – листата в ръката ми или листата в гората?”

“Листата в гората” – отговорили монасите –
“броят на едните и другите са несъизмерими”.

“По същият начин както листата в гората са повече от тези в ръката ми, така и моето знание за нещата е далеч отвъд това което ви казвам. Онова, което е възможно да се знае за света е като листата в цялата гора. Но онова което е нужно да се знае за постигане на Просветление е като листата в ръката ми.  Въпросите нямат край, но те не са същественото.”

Същественото е онова знание, което ни променя,
и което прави живота ни по-добър – добавка моя.