Записки

1. Взимаме убежище в нещо съвсем конкретно, а не в абстракция – защото само нещо конкретно може да ни бъде пример и вдъхновение – 0:10
2. Никъде не е казано, че трябва да ни е лесно и удобно – тъкмо напротив – 1:11
3. Взимаме убежище не в обичайната Сангха, а в събранието на същества, постигнали осъществяване в практиката – 4:50
4. Няма проблем човек да търси връзка с Бог – не му е от полза да търси убежище в светското – 5:31
5. Умът ни е много крехък и уязвим – това е причината да внимаваме с кого общуваме. Проблемът не е в другите, а в нашата неукрепналост – 6:55
6. Трябва да уважаваме всеки образ на Буда като самия Буда; всяка написана буква като Дхарма; всеки символ на Сангха – защо? Всекидневно имаме безброй неща, които ни разсейват и смущават. Затова е нужно да имаме поне толкова неща, които да ни напомнят да сме внимателни и осъзнати. Това е един умел и в същото време смирен начин да поддържаме будността си – 4:37

Това е моята проста религия. Няма нужда от храмове, няма нужда от сложна философия. Собственият ни ум, сърцето ни е нашият храм. Философията ни е добротата.

Недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога – каза в заключение Шамс – Всеки има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни се не церемониите и обредите, важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти.

МОНАХЪТ Дзуиган обикновено започвал деня, като се обръщал на висок глас към себе си:
„Учителю, тук ли си?“

И си отговарял:
„Да, ти, който питаш, тук съм!“

После казвал:
„А сега ела на себе си!“

И пак си отговарял:
„Тутакси ще се съвзема!“

После казвал:
„И отсега внимавай! Не се оставяй да те въвеждат в заблуждение!“

И отговарял:  „О, няма да се оставя, няма!“

Напълниха ми се очите с гледки – вижте сами…
Намерих го в този сайт. Някои не си пропиляват живота.

Най-простото правило е: Като станете сутринта, отправяйте ума си към това място, където отправят ума си всички същества.

Измихме нозете си, като произнесохме следните думи:
“Чистотата носи живот.”
Измихме си главата, при което произнесохме:
“Божията светлина да озари лицата ни.”
После плискахме вода напред с ръце. Това внесе свежест и веселие в нас.