Нека бъдем другари, с тебе двама.
Да отидем при Приятеля, душице моя.
Нека с теб да сме сърдечно близки.
Да отидем при Приятеля, душице моя.
Да идем преди животът ни да свърши,
преди телата ни да се погубят,
преди враговете да застанат помежду ни –
да отидем при Приятеля, душице моя.
Хайде, да тръгваме. Не стой сама.
Стани длето в ръката на тоз Приятел.
Едничка спирка ще е пристана на шейха.
Да отидем при Приятеля, душице моя.
Да напуснем градчета и квартали
и с радост да се помъчим за тоз Приятел.
На Любимия да обвием с ръце си кръста.
Да отидем при Приятеля, душице моя.
Нека не бъдем объркани от този свят,
нито внезапната му смърт да ни измами.
Защо седим тъй, заедно, но без да се докоснем,
да отидем при Приятеля, душице моя.
Да изоставим този мимолетен свят
и да отлетим към вечните поля на нашия Приятел.
Да оставим играчките на нисшата ни същност.
Да отидем при Приятеля, душице моя.
В това пътуване водач бъди ми,
Целта ни нека да е нашия Приятел.
И да не мислим за начало и за край.
Да отидем при Приятеля, душице моя.
Този свят съвсем не е безкраен.
С очи полуотворени той примамлив е.
Бъди в компанията на любим и на любими.
Да отидем при Приятеля, душице моя.
Преди вестта за смърт до нас да стигне,
преди часът, в който ще ни грабнат за яката,
преди Азраил да стори ненадейния си ход,
да отидем при Приятеля, душице моя.
Да пристигнем при Божествената Правда
и там да питаме що е Реалност
да вземем Юнус Емре (името на автора) и да вървиме
да отидем при Приятеля, душице моя.
