Архив за месец December, 2011

Аз гледам първо да свърша онова, което е за душата.
После – ежедневните неща. Така се чувствам удовлетворен, и дори да не съм успял да свърша ежедневните, пак не съжалявам…

Да, наистина, така е. Защото душата на човек има нужда от своето и не може да го намери във всекидневните суетни. Затова, колкото и да се стараем в тях, все не се чувстваме удовлетворени – защото не сме и дали онова, което НЕЯ я засища. А когато сторим каквото е важно за нея, тя е щастлива и всичко останало – свършено или несвършено – е без значение…

… но трябва да продължаваме и да постоянстваме, независимо че в момента не виждаме резултат. Тъй както моряците продължават да плават, макар че не виждат пред себе си суша.

Вярата не е демократична. Не можеш да видиш онова, към което се стремиш. Трябва просто да се довериш…

Вътрешният свят поражда външният. Значи онова, което искаме да стане, трябва да се роди първо в нас. Трябва да вярваме в него и ден след ден да му даваме живот, докато укрепне и порасте. Тогава вече ще дойде време да се изяви и в света и да го видим…

Една факла е достатъчна за да разсее тъмнината, натрупвана с хилядолетия.

Знай, че феномените са в ума,
но умът е пуст – несъздаден, неразрушим.
Медитация е отпускането в осъзнаването без разсейка.
Щом случи се – умът превръща се в бекраен необят.

ГОРЕ ГЛАВАТА!
Нищо, че е празна…

Защитавайте своите ограничения
и никога няма да се отървете от тях.

Чрез анонимно съдействие на живота на другите
човек може да полира якостта на душата си
и да излъчи добродетел към света.