Първата стъпка към спасението на всеки е осъзнаването , че да грешим е основно наше качество и е характерно за всеки, фундаментално е за човека. ” Прекален светец и Богу не е драг” е казал народа и това е така, защото ако има “безгрешен” със сигурност има неискреност, лъжа и това го знаят всички. По-тежко ала и по-полезно за човек допуснал грешка е не да бъде съден, наказван, обвиняван (защото така вътре в себе си той има чувство на удовлетвореност че е заплатил цената и може да греши пак), а да му бъде простено … така всичко си остава в него и се налага цял живот да живее с последствията …. това би променило рано или късно всеки.
“С какъвто съд съдите с такъв ще бъдете съдени”, “Милост искам, а не жертви”
… хората биват изпитвани тъкмо в ситуации на грешки, а не на непогрешимост, защото второто е невъзможно за човека …