Дясното ни полукълбо е напълно отдадено на настоящия момент. То е за “точно тук, точно сега.” Дясното ни полукълбо мисли в картини и се учи кинестетично от движенията на телата ни. Информация под формата на енергия се влива едновременно от всички наши сетивни системи, а след това избухва в един огромен колаж от това как изглежда настоящия момент, какъв аромат и вкус има, как се усеща и как звучи. Аз съм енергийно същество, свързано с цялата енергия около мен, чрез съзнанието на дясното ми полукълбо. Ние сме енергийни същества свързани едно с друго – чрез съзнанието на десните ни полукълба – в едно човешко семейство. И точно тук, точно сега, ние сме братя и сестри, на тази планета, и сме тук, за да направим света едно по-добро място. И в този миг ние сме съвършени, ние сме цели и ние сме красиви.
Лявото ми полукълбо – нашето ляво полукълбо – е едно много различно място. Лявото ни полукълбо мисли линейно и методично. Нашето ляво полукълбо е изцяло отдадено на миналото и е изцяло отдадено на бъдещето. Лявото ни полукълбо е проектирано да вземе този огромен колаж на настоящия момент и да започне да избира детайли, още детайли и повече детайли за детайлите. След това то категоризира и организира цялата тази информация, асоциира я с всичко, което сме научили в миналото и проектира в бъдещето всички наши възможности. Лявото ни полукълбо мисли със средствата на езика. То е този непрекъснат мозъчен брътвеж, който свързва мен и моят вътрешен свят с външният ми свят. То е онзи малък глас, който ми казва, “Хей, трябва да си спомниш да вземеш банани на път за вкъщи. Трябват ми за утре.”
То е онзи пресметлив ум, който ми напомня кога трябва да изпера. Но може би най-важното, то е онзи малък глас, който ми казва, “Аз съм. Аз съм.” И веднага щом лявото ми полукълбо ми каже “Аз съм”, аз се отделям. Ставам самостоятелен индивид, отделен от енергийния поток около мен и отделен от вас.
* * *
След това изгубих равновесие и се опрях на стената. Погледнах към ръката си и осъзнах, че вече не мога да определя границите на тялото си. Не мога да определя къде започвам и къде свършвам, понеже атомите и молекулите на ръката ми се сливаха с атомите и молекулите на стената. И всичко което можех да засека беше една енергия.. енергия.
И се запитах, “Какво не ми е наред? Какво става?” И в този миг, брътвежа в мозъка ми, брътвежа в лявото полукълбо на мозъка ми, напълно заглъхна. Сякаш някой взе дистанционно управление и натисна бутона за заглушаване. Пълна тишина. Отначало бях шокирана да се озова в един тих ум. Но след това незабавно бях пленена от великолепието на енергията около мен. И понеже вече не можех да определя границите на тялото си, се почуствах огромна и обширна. Почуствах се като едно цяло с всичката енергия, и беше прекрасно.
И понеже не можех да определя позицията на тялото ми в пространството, се почуствах огромна и обширна, като дух току що освободен от бутилката си. А духът ми се рееше свободно, като голям кит, плъзгащ се плавно през море от тиха еуфория. Нирвана. Открих Нирвана. И си спомням как си мислех, че няма начин някога да натикам своята огромност обратно в това миниатюрно тяло.
Но тогава осъзнах, “Ама аз съм още жива! Още съм жива, и открих Нирвана. А ако аз съм открила Нирвана и все още съм жива, тогава всеки, който е жив, може да открие Нирвана.” И си представих един свят, изпълнен с красиви, мирни, състрадателни, обичащи хора, които знаеха, че могат да дойдат на това място по всяко време. И че могат нарочно да изберат да встъпят в правия път на левите си полукълба и да открият покоя. Тогава осъзнах какъв страхотен дар би могло да бъде това преживяване, какво ударно прозрение може да бъде, за това как живеем живота си. И това ме накара да се възстановя.
Цялата история вижте в представянето в TED.