Записки

Бог е безвиден и пуст. Той е свръхсъвършен…

Нека бъдем другари, с тебе двама.
Да отидем при Приятеля, душице моя.

Нека с теб да сме сърдечно близки.
Да отидем при Приятеля, душице моя.

Да идем преди животът ни да свърши,
преди телата ни да се погубят,
преди враговете да застанат помежду ни –
да отидем при Приятеля, душице моя.

Хайде, да тръгваме. Не стой сама.
Стани длето в ръката на тоз Приятел.
Едничка спирка ще е пристана на шейха.
Да отидем при Приятеля, душице моя.

Да напуснем градчета и квартали
и с радост да се помъчим за тоз Приятел.
На Любимия да обвием с ръце си кръста.
Да отидем при Приятеля, душице моя.

Нека не бъдем объркани от този свят,
нито внезапната му смърт да ни измами.
Защо седим тъй, заедно, но без да се докоснем,
да отидем при Приятеля, душице моя.

Да изоставим този мимолетен свят
и да отлетим към вечните поля на нашия Приятел.
Да оставим играчките на нисшата ни същност.
Да отидем при Приятеля, душице моя.

В това пътуване водач бъди ми,
Целта ни нека да е нашия Приятел.
И да не мислим за начало и за край.
Да отидем при Приятеля, душице моя.

Този свят съвсем не е безкраен.
С очи полуотворени той примамлив е.
Бъди в компанията на любим и на любими.
Да отидем при Приятеля, душице моя.

Преди вестта за смърт до нас да стигне,
преди часът, в който ще ни грабнат за яката,
преди Азраил да стори ненадейния си ход,
да отидем при Приятеля, душице моя.

Да пристигнем при Божествената Правда
и там да питаме що е Реалност
да вземем Юнус Емре (името на автора) и да вървиме
да отидем при Приятеля, душице моя.

Човешките същества са единствените създания
на Земята, които твърдят, че има Бог.

И единствените живи твари,
които живеят така, сякаш нямат…

Сега като ученици, пред вас седи великата задача всяка сутрин да употребите две минути от времето си за връзка с великото космическо съзнание. Две минути през деня, използвани правилно, съставят истински ден. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа през годината се равнява на тия 12 часа, или половин ден. Този половин ден ще ви донесе големи богатства.

Първата минута мислете за Любовта си към Бога, а втората минута – за Любовта си към ближните си.

Първата минута ще мислите върху първия закон: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила!“ Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само – нищо друго. Кашлици, смущения, болки – всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате – всичко трябва да спре.

– Може ли да стане това?

– В Бога всичко е възможно.

Умът на Бог е необозрим като небето;
делата му са видими във всичко;
гласът му ни говори с всеки звук.

При все това, за нас остава той невидим.

Моята прапрабаба, отдавна починала, беше проста сирийска селянка и не можеше нито да пише, нито да чете. Въпреки това беше много религиозна. Каквото и да правеше, Бог беше постоянно на устата й. Но тя изричаше не само името Му, а и „Благодаря Ти, Господи; благодаря Ти, Господи” поне по сто пъти на ден. И не само когато се случваха хубави неща. Супата изкипяваше и ужасно изпоцапваше всичко, а тя чистеше и повтаряше: „Благодаря Ти, Господи. Благодаря Ти. Благодаря Ти, Господи”.

Попитах я защо благодари на Бога за нещо лошо. Тя се засмя и отвърна – защото когато се случи нещо лошо, тогава забравяме връзката си с Бога (тоест, с нашата висша сила). По онова време ми се струваше много странно, защото настояваше и аз да правя същото. Ожулвах си коляното, а тя ме караше да кажа: „Благодаря Ти, Господи”. Колкото и да е странно, явно действаше, защото коляното започваше да ме боли по-малко.

После навърших пет години и тръгнах на училище. Тъй като бях с различен етнически произход, синеоките и русокоси деца ми се подиграваха. Заради мургавия ми тен ми викаха „чернилка”. Мразех училището и умолявах родителите си да не ме карат да ходя повече. Беше им жал за мен, но не можеха да ме закрилят вечно. Тогава моята situ (сирийската дума за баба) чу какво става и ми напомни, че трябва да казвам „Благодаря ти, Господи” Всеки път, когато децата ме обиждат. Помислих си, че това е най-глупавият съвет, който съм чувал. Но няколко дни след този разговор, когато цяла група момчета започна да ми крещи „Чернилка! Чернилка! Чернилка!”, нещо се случи. Сдържах сълзите си и с всяка частичка на тялото си се стараех да не бъда „лигльо” и да не им позволя да ме видят как плача. Но не можех да се спра. Сълзите щяха да рукнат въпреки всичко.

Тогава си спомних бабиното „Благодаря Ти, Господи!”. Започнах мълчаливо да си го повтарям. Благодаря Ти, Господи. Благодаря Ти, Господи. Помогна! Не знам точно какво се случи, но сълзите секнаха. Изведнъж вече не ме интересуваше какво си мислят те. Може би защото сега знаех, че и аз имам приятел – Бог.

Всичко това беше преди много време. След това станах успешен сценарист. Пътувал съм по целия свят и съм срещал стотици прекрасни хора. Животът ми е по-добър, отколкото някога съм очаквал. И през цялото време аз постоянно си повтарях „Благодаря Ти, Господи”. Понякога го казвам по сто пъти на ден – точно като скъпата ми баба. Дори ми се иска да го изрека и сега.

„Благодаря Ти, Господи. Благодаря Ти, Благодаря Ти, Господи”.

Бог към душата:

Не си ли мислила някога,
че всичко, отнасящо се до теб,
се отнася и до Мен?
Защото, отнасящото се до теб
засяга зеницата на окото Ми.

Ти си скъпа, многоценна в Моите очи,
Аз съм те възлюбил и затова за Мен
е особена радост да те възпитавам.

Когато изкушенията от врага
се приближат към теб като река,
Аз искам да знаеш,
че – това беше от Мене.

Че твоята немощ има нужда от Моята сила
и твоята безопасност се състои в това
да ми дадеш възможност да те защитя.

Намираш ли се в трудни обстоятелства
между хора, които не те разбират
и не се съобразяват с това, което ти е приятно,
които те отхвърлят – това беше от Мене.

Аз съм твой Бог, разполагащ с обстоятелствата,
и ти неслучайно си се оказала на своето място,
на мястото, което Аз съм ти определил.
Ти не Ме ли молеше да те науча на смирение?
И ето, Аз те поставих именно в тази среда,
в това училище, в което се изучава този урок.
Твоята среда и живеещите с теб
само изпълняват Моята воля.

Намираш ли се в затруднение от бедност
и ти е трудно да си доставиш потребното,
знай, че – това беше от Мене.

Защото Аз разполагам с твоите средства
и искам да прибягваш към Мен
и да знаеш, че си зависима от Мен.
Моите запаси са неизчерпаеми.
Аз искам ти да се убеждаваш
в Моята вярност и във верността на Моите обещания.
И да не бъде това да ти кажат в твоята нужда:
”Не вярвай на твоя Господ Бог.”

Преживявала ли си нощ, изпълнена със скърби?
Била ли си разделена с близките
и скъпите на сърцето ти –
това ти беше изпратено от Мене.

Аз съм мъж на скърби, познал недъзи,
Аз допуснах това, за да се обърнеш към Мен
и в Мен да намериш вечно утешение.

Ако си се излъгала в свой приятел, в някого,
на когото си откривала сърцето си –
това беше от Мене.

Аз допуснах това разочарование да се докосне до теб,
за да познаеш, че твоят най-добър приятел е Господ.
Аз искам всичко да принасяш и да казваш на Мен.
Ако някой те е оклеветил,
предостави това на Мен и се прилепи към Мен,
твоето прибежище, твоята душа,
за да се скриеш от нападки на езиците.
Аз ще изведа твоята правда като светлина
и твоята правота като ден.

Разрушили ли са се твоите планове,
и ти си отпаднала духом – това беше от Мене.

Ти си създавала свои планове,
имала си свои намерения,
и ги принесе на Мен, за да ги благословя.
Но Аз искам ти да предоставиш на Мен
да се разпореждам
и да ръководя обстоятелствата в твоя живот,
защото ти си само оръдие, а не действащо лице.

Ако неочаквано са те постигнали неуспехи в живота
и униние е обзело сърцето ти,
знай, че – това беше от Мене.

Защото Аз искам сърцето ти и душата ти
винаги да бъдат пламенни пред Моите очи
и с Моето име да побеждават всяко малодушие.

Ако не получаваш дълго време известия
от близките и скъпи за теб хора
и поради своето малодушие и маловерие
падаш в ропот и отчаяние,
знай, че – това беше от Мене.

Защото с тази скръб на твоя дух Аз изпитвам
силата на твоята вяра в неизменността на обещанията
и дръзновението на твоята молитва за тези твои близки,
защото ти не възлагаше ли грижите за тях
на Моята промислителна любов?
И не ги ли поверяваш и сега
на Покрова на Моята Пречиста Майка?

Постигнала ли те е тежка болест,
временна или неизлечима,
и ти си се оказала прикована
към твоето легло – това беше от Мене.

Защото Аз искам ти да Ме познаеш още по-дълбоко
в твоите телесни немощи и да не роптаеш
за това изпитание, което ти е изпратено,
и да не се опитваш да проникнеш в Моите планове
за спасението на душите по различни пътища,
а безропотно и покорно да преклониш главата си
под Моята благост за тебе.

Ако някога си мечтала да извършиш
някакво особено дело за Мен, а вместо това
си легнала на леглото на болестта и немощта –
това беше от Мене.

Защото тогава ти беше потопена в своите дела
и Аз не можех да привлека мислите ти към Мен,
а Аз искам да те науча на Моите най-дълбоки мисли
и уроци, за да бъдеш на служба при Мен.
Искам да те науча да осъзнаваш, че ти си нищо без Мен.

Някои от Моите най-добри синове са онези,
които са откъснати от живата действителност,
за да се научат да владеят оръжието на
непрестанната молитва.

Призована ли си неочаквано да заемеш трудно
и отговорно положение, облягайки се на Мен,
Аз ти поверявам тези трудности
и за това ще те благослови Господ, твоят Бог
във всичките ти дела и във всичките ти пътища,
във всичко Ръководител и Наставник
ще ти бъде твоят Господ.

Днес, дете Мое, Аз давам в ръцете ти
този съд с осветен елей,
ползвай се от него свободно.
Винаги помни, че всяко възникващо затруднение,
всяка оскърбителна дума, всяка клевета и осъждане,
всяка пречка в твоята работа,
която би могла да предизвика чувство
на досада и разочарование,
всяко откриване на твоята немощ и неспособност
ще бъде помазано с този елей –
това беше от Мене.

Помни, че всяка пречка е Божие наставление,
и затова вложи в сърцето си думите,
Които Ти казах днес –
това беше от Мене.

Пази ги, знай и помни, че винаги,
където и да се намираш,
всяко жило ще се притъпи, когато се научиш
във всичко да виждаш Мен.
Всичко ти е изпратено от Мен
за усъвършенстване на твоята душа –
всичко това беше от Мене.

Бог – свят, слънце, небеса –
Той е навред господар.
Ела и в него ти мисли,
всички са в него живи.

Ела, в него ти мисли,
всички са в него живи.
Той е Бог, Бог,
Господ е навред –
слънце, луна, вселени.

Хората останаха сами, както желаеха:
великата предишна идея ги напусна…
И те отведнъж разбраха, че са съвсем сами,
и мигом се почувстваха безмерно осиротели…

Осиротели, бързо започнаха да се доближават един към друг
по-близо и по-любовно, хващаха се за ръце, разбрали,
че сега само те самите са всичко един за друг.
Но великата идея за безсмъртието беше изчезнала
от техните мисли и сърца и тя трябваше да се замени…

И цялата предишна любов към Онзи,
Който именно е бил безсмъртие
за техните майки и бащи, за бабите им,
се беше устремила към природата,
към всяко стръкче.
Те биха възлюбили земята и живота
неудържимо и толкова по-силно,
колкото повече осъзнаваха
своята преходност и ефимерност.

Но не можеха да обичат
с онази, старата, голямата любов.
Бяха почнали да забелязват слабостта си
и се мъчеха да откриват в природата
такива явления и тайни,
каквито не са и подозирали по-рано,
защото гледаха природата с други очи…

С пробуждането си бързаха
да се целуват един друг,
за да се обичат, без да губят време,
понеже съзнаваха, че дните им са кратки,
че това е всичко, което им остава.

Хората изгубиха своето безсмъртие
и не искаха да вървят към святост…
Сега живееха само за този свят.

Трябва да се пази истината.
Това е Божият път.