Записки

Сега като ученици, пред вас седи великата задача всяка сутрин да употребите две минути от времето си за връзка с великото космическо съзнание. Две минути през деня, използвани правилно, съставят истински ден. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа през годината се равнява на тия 12 часа, или половин ден. Този половин ден ще ви донесе големи богатства.

Първата минута мислете за Любовта си към Бога, а втората минута – за Любовта си към ближните си.

Първата минута ще мислите върху първия закон: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила!“ Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само – нищо друго. Кашлици, смущения, болки – всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате – всичко трябва да спре.

– Може ли да стане това?

– В Бога всичко е възможно.

Самото пътуване носи радост,
не мястото за което сме се запътили.

Много лесно може да се докаже, че сбъдването на желанията ни никога няма да ни донесе толкова хармоничен и пълноценен живот, колкото си мислим:

Затворете очите си и си представете, че целият свят е изчезнал, и че трябва да го сътворите отново с желанията си. Опитайте, до най-дребните детайли. И после отворете очи и се огледайте.

Светът, който виждате, не е ли по-красив
и завършен от сътворения от вас?

Всъщност, ние винаги сме изложени на дъжд от благословии –
както в миговете ни на щастие, така и когато сме в най-голяма беда.
Но защо толкова рядко имаме очите и будния ум да го видим?

(осъзнато докато гледах един дъжд от благословии)

Живеем в Рая, но носим Ада вътре в себе си.
Затова сме нещастни, макар и всеки миг да имаме всичко:

Имаме изобилна и красива Земя,
щедра на климат, природа, дадености, гледки и урожай, но сме алчни, неграмотни и безхаберни – изтощаваме я в желанието ни за още и още, ровим недрата и  и я покриваме с бетон, тровим реките, земята и въздуха и с химикали и боклуци.

Има безброй същества които щъкат по нея,
дивни и разнообразни, създадени да им се любуваме и да живеем в хармония с тях. Но ние сме варвари, избиваме ги безмилостно и безогледно – ей така, за удоволствие, или просто да си насладим езика.  Унищожаваме ги с хиляди с бомби, ток, отрови, експлоатираме ги, отнасяме се зле с тях, намаляваме естествената им среда, отнемаме обиталищата и храната им.

Заобиколени сме от хора, живи, сърцати, търсещи щастие и обич
– също като нас. Хора, с които да споделим любовта си, хора които да ни вдъхновяват, радват, развличат, хора които да осмислят живота ни и да го изпълнят с красота и топлота. А какво правим ние? Лъжем на дребно (непрекъснато, и себе си също), крадем – внимание, вещи, позиция, облаги, любов – каквото докопаме, всъщност. Убиваме – времето, мечтите си, доверието в нас, надеждите на другите, възможностите на всички за по-добър живот. Грабим и експлоатираме като за последно – сякаш светът съществува само заради нас. Заети сме с дребните ни себични игрички, гоним смешни си измислени цели, и пропускаме сърдечното общуване което може да се случи всеки миг около нас.

Ако спрем. Ако помислим. Ако отворим сърцето си….

Просто за миг си представете света и живота си без тези неща,
и ще разберете кои е Ада който носим във себе си,
и как сами си проправяме пътя към него.
Просто за миг се огледайте, притихнали, неискащи, неламтящи,
и ще видите Рая. Раят, в който живеем.

Земята е Рай. Нека се върнем в Рая…

Един филм за това, къде може да ни отведат мислите, ако ги следваме.
И къде  можем да отидем, ако ги насочим правилно:

ПРОЧУТ ВОИН дошъл при учителя Хакуин и го запитал:
— Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът?
— Кой си ти? — попитал Хакуин.
— Аз съм воин от личната гвардия на великия император.
— Глупости! — отсякъл Хакуин. — Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк.
При тези думи воинът побеснял и задрънкал с големия си меч от яд.
— Охо! — рекъл Хакуин. — Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата.

При тези думи воинът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той спокойно продумал:
— Сега знаеш половината от отговора! Ти открехна портите на ада!

Воинът се опомнил, прибрал меча си и се поклонил.
— А сега знаеш другата половина — казал учителят. — Току-що отвори вратите на рая.

Раят е място на разумни същества, които се обичат с беззаветна любов. Те се обичат с една интелигентност, която озарява целия свят, целия космос.