Архив за месец November, 2010

Бих искал да се върна пак към времето
когато щастие означаваше бонбонче,
когато победа означаваше да завършиш чинията си първи,
когато сигурност означаваше да си в прегръдките на мама,
когато “да отидеш високо (getting high)” означаваше – на люлка,
когато пийване означаваше мангов сок,
когато раменете на татко бяха най-високото място на земята,
когато единственото лекарство (или наркотик – drug)
който знаех беше сиропа за кашлица
и единствените счупени (разрушени) неща бяха моите играчки,
когато “Довиждане”-то означаваше “До утре”,
когато обичах всички и всеки ме обичаше.

Бих искал да мога да се върна…

Както реките носят водите си
не за себе си, а за другите;

както плодните дървета дават плодове
не за себе си, а за другите;

и както облаците изливат дъжд
не за себе си, а за другите –

така и светеците живеят
не за себе си, а заради другите.

Кое е най-важното в живота?
Да усещаш Вкусът на Живота.

Прасчо: Как се пише любов?
Пух: Тя не се пише, тя се чувства.

Да изучаваш Будизма –
то е да изучаваш себе си.

Да изучаваш себе си
е да забравиш за себе си.

Да забравиш за себе си
е да приемеш себе си
като всичко останало.

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка – красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: “Погледни внимателно, виж!” Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:

— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?

Сарипута казал:

— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.

— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?

Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:

— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.

— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти – си кърпа с пет възела. Тези възли са – агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм.

След това Буда казал:

— Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя?

Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати. Някой
възкликнал:

— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.

Буда им казал:

— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати.

След това попитал:

— Кой ще каже как да се развържат възлите?

Един ученик предложил:

— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.

Буда казал:

—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!

Затварям си очите,
за да мога да видя.