Записки

Веднъж магарето на един фермер паднало в дълбока яма. То ревяло силно и отчаяно, докато той се суетял и се опитвал някакси да го извади.

След като никак не успявал, фермерът решил, че магарето е старо, а дупката така или иначе трябва да се затрупа, тъй че повикал на помощ съседите си. Всички грабнали лопати и започнали да хвърлят пръст в ямата.

Първоначално, разбирайки какво се случва, магарето започнало да реве още по-силно и по-ужасено, но след известно време млъкнало. Фермерът се навел над дупката да провери какво става и останал изумен. С всяка лопата пръст, която го удряла в гърба магарето правело нещо изумително: отърсвало се и стъпвало върху нея. И за всеобщо учудване след още известно време магарето се показало на ръба, изскочило навън и избягало щастливо, с победоносно вирната опашка.

Животът ни засипва с всякаква мръсотия. Номерът “да се измъкнеш от ямата” е да се изтръскаш и да стъпиш отгоре. Всеки един проблем не е препъни-камък, той е стъпало. Можем да се измъкнем и от най-дълбоката дупка ако не спираме, ако никога не се предаваме!

Отърсете се и направете крачката нагоре.

Пътят на небесата е невъобразимо широк.
Само малко да си помечтаеш за него
и на сърцето ти става леко и просторно.

Пътят на човешките страсти
е удивително тесен.
Само да стъпиш на него
и пред твоя взор вечно ще се откриват
бодливи треви и кални локви.

Когато на сърцето е светло, в тъмното подземие блестят небесата.
Когато в мислите цари мрак, посред бял ден се плодят демоните.

В сърцето на всеки човек има правдиво послание,
но то е погребано под останките на овехтели книги.

В сърцето на всеки човек звучи един правдив напев,
но го заглушават разпътни песнички и буйни викове.

Този, който е предан на учението, трябва да отмести всичко външно
и в кръговрата на битието да съзре изначалното.

Само тогава ще разбере, че в живота има нещо истинско.

Ако умея във всяко дело да прозра нещо навеки неосъществимо,
то и самият творец на всичко съществуващо не ще може да ме накаже,
а дори и боговете и духовете нищо не ще ми отнемат.

Ако се стараеш във всяка работа да довеждаш всичко до съвършенство
и във всичко да стигаш до пълно задоволство,
тогава ще станеш кораво сърдечен,
а всичко наоколо ще ти навява тъга.

Далай Лама беше в Португалия веднъж и навсякъде кипеше строителство. Една вечер той каза: “Вижте, правите всички тези неща, но не ли хубаво да построите нещо у вас самите?” “Дори и ако имате високотехнологичен апартамент на 100-ния етаж на една много модерна и комфортна сграда, ако вътрешно сте много нещастен, всичко, което търсите ще е прозорец, през който да скочите.”

Чувстващите същества, аз и други, врагове и мили нам – всички те са изтъкани от мисли. То е като да видиш въже и да го помислиш за змия. Докато мислим, че въжето е змия, ние сме уплашени, но когато осъзнаем, че онова, което гледаме, е всъщност въже, страхът ни изчезва. Ние сме били заблудени от мислите ни. По същия начин, създавайки чрез ума аз и други, ние пораждаме привързаност и омраза.

Пари не могат да купят онова, за което копнее сърцето.

Ако мислиш ” Сразен съм” – сразен си.
Ако мислиш “Не смея” – не смееш.
Ако казваш “Бих искал”,
но си мислиш “Не мога” –
просто няма как да успееш.

Ако мислиш, че губиш ,
“загубен си” – ще ти каже светът без упойка.
Успехът се крие във твоята воля
и е в умствената ти настройка.

Ако мислиш “Назад съм” – назад си.
Който мисли високо – не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен,
щом си тръгнал да търсиш награда.

Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват облога.
Но човекът, който печели играта е този,
който мисли: “АЗ МОГА”

…това вътрешно чувство на самохвалство трябва да прогоним
от себе си. Един свят подвижник всеки път, когато неговата мисъл
му нашепвала: това и това в тебе е добро, подозирайки тук
вражеско прелъстяване, отговарял:

Бъди проклет с това твое “добро”!

Така постъпвал този свят старец.
Така би трябвало да постъпваме и ние.