Записки

Завържи две птици заедно.
Те няма да могат да летят, въпреки че вече ще имат четири криле.

Той почти настигал елена и бил готов да вдигне лъка си и да се прицели. Из­веднъж някакъв глас прозвучал до него:

–  Ибрахим, затова ли си създаден?
Това ли е най-доброто, което можеш да направиш с живота си?

– Кажи ми, млади човече – попитал Абу Али, – как се прехранваш напосле­дък?

Ибрахим отвърнал, че прави всичко възможно да си намира от време на време някаква работа тук и там. В случай, че не си намери работа, той се обръщал към някой милостив човек, който би му дал храна и подслон. По­някога обаче той нямал дори и трохичка хляб и в такива дни постел и продължавал да си търси каквато и да би­ло работа.

– Винаги, когато намеря нещо – до­бавил Ибрахим, – знам, че то идва по божията милост и благодаря на Бога. Когато обаче не намеря нищо, се опит­вам да бъда търпелив и оставам с на­деждата, че нещо ще се появи рано или късно.

Някои от учениците на Абу Али, ко­ито били там, кимнали в знак на одоб­рение. За тяхна изненада обаче учи­телят изглеждал разочарован от от­говора. Той попитал със суров тон:

–  Нима ти не си по-добър от куче? Кучетата в Корасан постъпват по този начин. Те махат с опашка и изразяват радост, когато им под­хвърлят нещо. Когато не им дадат ни­що, чакат и се надяват. Ти обаче си човек!

Учениците забелязали, че учителят им се държи необичайно сурово с човек, който му е непознат, а освен то­ва е дошъл при него, за да получи прос­ветление. Ибрахим обаче останал спо­коен и смирен.

– Прав си – съгласил се той. – Научи ме, моля те, как трябва да се държи човек!

Абу Али казал:

– Когато ми дадат нещо, Ибрахиме, било то заплата за труда ми или ми­лостиня, аз го използвам за тези, кои­то са в нужда. Когато не ми дадат ни­що, аз благодаря на Господ за негова­та милост.

Ибрахим научил важен урок, който никога не забравил.

Той останал няколко дни с големия учител. Когато дошло време да потег­ли, Абу Али му казал да не се тревожи прекалено за това как да служи на Гос­под.

–  Първо се научи как да служиш на хората! – посъветвал го той. – Не се тревожи дали ще срещнеш учители, които да те водят. Съдбата ще те срещне с много такива. Можеш да се учиш и от най-обикновения човек. Там, където няма хора, сам Господ Бог ще изпрати своите ангели да те водят по пътя.

– Но това е истинско чудо! – възкликнали двамата гости – Господ те слуша!

– Какво чудно има в това?  – попитал Ибрахим – Господ чува свиренето и на най-мъничкото щурче. А неговите поклонници са винаги близо до Него.

*  *  *

Той (Бог) усеща дори докосването от крака на мравка.

*  *  *

Ако камък помръдне под водата, Той знае.