Един арабски търговец си имал камила, с която пренасял стоки от единия до другия край на пустинята. Тази приказка е от прастари времена, когато камилите все още умеели да говорят. Веднъж камилата рекла на търговеца:
– Господарю, цял живот се трудя. Не мислиш ли, че имам право на достойни старини? Вземи си друга камила за твоите пътувания, а мен ме остави в обора да си почивам.
Търговецът направо и се изсмял в муцуната:
– Ще работиш, докато те държат краката. А като престанат да те държат, ще те убия.
Потеглили на дълъг път, но насред пустинята ги връхлетяла пясъчна буря. Камилата легнала на земята и търговецът се скрил зад тялото и. Така изкарали два дни и две нощи. А когато бурята утихнала, търговецът казал:
– Бързо, да вървим. Иначе слънцето ще ни довърши. Нямаме капка вода.
– В гърлото ми е останала малко. Резни и пий – казала камилата.
Търговецът я послушал. Продължили нататък, но камилата била много изтощена.
– Не те ли държат краката, ще те убия – казал търговецът.
Камилата не отговорила. Ускорила крачка, даже хукнала, но се отклонила от обичайната посока и отнесла господаря си в един див оазис, където живеело жестоко племе. То поробило търговеца и го оковало във вериги.
– Ти ме предаде – крещял търговецът и свивал юмруци.
– Не чакай любов, щом сееш омраза. Аз ти спасих живота, а ти искаше да ме убиеш. Аз мечтаех да си ми другар, а ти настояваше да си ми господар. Сега и ти ще разбереш какво е да робуваш – отвърнала камилата.
И поела през пустинята, сам-самичка.
Арабите разказват тази история на децата си, за да ги научат да се отнасят с камилите не като с животни, а като с приятели.