На един човек му изчезнала брадвата. Той заподозрял сина на съседа и започнал да го заглежда: ходи – като човек, откраднал брадва, гледа – като човек, откраднал брадва, говори – като човек, откраднал брадва. С една дума: всяко движение, всеки жест издавал крадеца в него.
Но скоро след това човекът започнал да копае в градината и си намерил брадвата. На следващия ден той отново погледнал сина на своя съсед: дете като дете. Нито по жестовете си, нито с движенията си той приличал на крадец.