Спомням си за един велик мистик, Нагарджуна. Той живял съвсем гол. Имал само една просешка паница, това му било единственото притежание. Той обаче е може би на великият гений, който се е раждал на тази земя. Що се отнася до интелигентност, остротата на неговия ум е несравнима. Негови ученици са били велики царе, царици, философи.
Една царица била голяма негова поклонничка и когато той дошъл в нейната столица, тя поръчала да направят за него просешка паница от злато, инкрустирана с диаманти. Когато той дошъл в двореца да проси, царицата му казала:
– Първо трябва да ми обещаеш нещо.
– Искаш обещание от един гол човек, който няма нищо освен своята просешка паница?
– И това ще свърши работа. Искам само твоята просешка паница.
– Можеш да я вземеш.
Но това е само половината. Аз ще я заменя и ти ще трябва да вземеш моята просешка паница.
Той казал:
-Няма проблеми, всяка просешка паница ще свърши работа.
Той не знаел какво крие тя. Това била една златна просешка паница, цялата обсипана с много ценни диаманти. Той я взел.
Като се връщал при руините на манастира, където бил отседнал, един крадец го видял и не могъл да повярва на очите си. Просешката паница блестяла като някаква звезда. А човекът бил гол – макар и разбира се, много прекрасен и великолепен. “Но какво прави тази просешка при такъв голтак? И докога ще може той да си я задържи? Все някой щял да му я отнеме, така че защо да не съм аз?”
Той проследил Нагарджуна. Мъдрецът влязъл в една стая, която поне имала стени и осигурявала известен подслон. Целият манастир бил в руини. Отстрани имало един прозорец и крадецът се скрил отвън, знаейки, че будистките монаси ядат само по веднъж на ден. Той сега ще яде ,след което малко ще поспи – просто ще подремне – и това ще е подходящият момент. Никой не живее в този манастир. Той е на хиляди години.
Нагарджуна си изял храната и хвърлил паницата през прозореца, където седял крадецът. Крадецът не могъл да повярва на очите си. Наистина бил шокиран. За момент не могъл да реши какво да прави.”Що за човек е този? – изяде си храната и изхвърли тази изключително ценна паница като че ли е нещо безполезно, и то точно там, където седя.” Той се изправил и попитал Нагарджуна:
– Мога ли да вляза само да ти задам един въпрос!
Нагарджуна рекъл:
– За да те вкарам вътре, трябваше да изхвърля навън паницата! Влез. Паницата е твоя, не се тревожи. Аз ти я дадох, така че ти няма да си я откраднал.Тя е дар, подарък. Аз съм беден човек. Нямам нищо друго, само тази паница, и знам че не мога да я задържа за дълго, защото ще трябва да спя – все някой ще я вземе, а ти толкова се постара. Следеше ме още от столицата – наблюдавах те. И то в такъв горещ летен ден. Моля те, не отказвай. Вземи я.
-Странен човек си ти. Не знаеш ли колко е скъпа?
-Откакто познах себе си, нищо не е скъпо.
Крадецът погледнал Нагарджуна и казал:
-Тогава дай ми още един подарък: кажи ми как и аз да позная себе си, в сравнение с което тази ценна паница не струва нищо?
-Много е просто.
Крадецът обаче рекъл:
-Преди да кажеш още нещо, бих искал да ти се представя. Аз съм един прочут крадец.
-Че кой ли не е? Не се занимавай с баналности – На този свят всеки е крадец, защото всеки идва гол без нищо, след което спечелва едно или друго нещо. Всички са крадци, така че не се притеснявай. Ето защо аз живея гол. Съвсем на място е. Каквото и да правиш, прави го добре. Само гледай за едно нещо: когато крадеш, осъзнавай, бъди нащрек, наблюдавай. Ако загубиш способността за наблюдение, тогава недей да крадеш. Нека това да е едно просто правило за теб.
Съвсем просто е. Кога ще мога да те видя пак?
Нагарджуна отвърнал:
-Ще остана тук две седмици. Можеш да дойдеш когато си искаш, но първо опитай това.
Крадецът се опитвал в продължение на две седмици и установил, че това, което искал от него Учителят, е най-трудното нещо на света. Той веднъж дори влязъл в двореца, отворил вратата на съкровищницата…. но всеки път когато се опитвал да вземе нещо, загубвал своето осъзнаване. А той бил честен човек, затова трябвало да остави това, което искал да вземе – то не можело да бъде взето. Не било лесно: когато бил осъзнат, нямал желание да вземе съкровището.
Накрая дошъл при Нагарджуна с празни ръце и му заявил:
Ти разстрои целия ми живот. Вече не мога да крада.
Нагарджуна казал:
-Това не е мой проблем. Сега то е твой проблем. Ако искаш да крадеш, забрави за осъзнаването.
Но крадецът рекъл:
-Тези няколко момента на осъзнаване бяха толкова ценни. Никога не съм се чувствал толкова спокоен, толкова умиротворен, толкова тих, толкова блажен – цялото съкровище на царството не беше нищо в сравнение с това. Сега разбирам какво имаш предвид, като казваш, че веднъж щом си познал себе си, нищо друго няма никаква стойност. Не мога да спра да практикувам осъзнаване. Вкусих само няколко капки от нектара, от който ти сигурно отпиваш във всеки момент. Ще ми разрешиш ли да ти бъда ученик и да те следвам?
Нагарджуна отговорил:
-Разбрах това още тогава.Когато тръгна след мен, аз още тогава ти дадох посвещение. Ти си мислеше как да откраднеш просешката паница, а аз си мислех как да открадна теб самия. Ние и двамата сме от бранша.