Отмаряй в естеството на великия покой
този изчерпан и измъчен ум,
безпощадно удрян от карма и невротични мисли,
подобни на безмилостната сприя на вълните
в неизбродимите морета на Самсара.
Почивай във вродения велик покой.
* * *
Rest in natural great peace, this exhausted mind,
Beaten helpless by karma and neurotic thoughts,
Like the relentless fury of the pounding waves
In the infinite ocean of samsara.
Rest in natural great peace.
Когато забележиш, че морето на чувствата и мислите се надига, заеми се отново с молитвата и удивен ще забележиш как всичко не след дълго отминава и утихва.
След проумяването на пустотата човек губи интерес към всички въздушни кули, които обществото непрекъснато въздига и руши – политически системи, наука и технологии, глобална икономика, свободно общество, Обединени Нации и т.н. Подобно на зрял човек, който вече не е така заангажиран в детските игри.
Когато умрем, всичко е само сърдечно движение – помислиш си нещо и то на мига се случва. Затова и това материално тяло, което имаме тук сега, е шанс. Тъй като то е мудно и чрез него нещата стават бавно, имаме няколко мига на разположение да уловим естеството си и да му повлияем, да го променим полека-лека – тук и сега.
Ето така се прохожда в Духа:
любов, смирение, любов, смирение…
Не четете книги!
Не рецитирайте поеми!
Като четете книги само очите ви отслабват
оставяйки ви хлътналите очни ями.
Когато редите стихове, сърцето ви изтича
полекичка с всяка промълвена дума.
Хората твърдят, че четенето разтушава.
Разказват, че рецитирането на поеми е забавно.
Но ако устните ви непрестанно произвеждат звуци
подобно на мухи, жужащи есен,
ще се превърнете най-много в хилав старец.
И дори да не се обърнете във старец
да трябва да ви слушат е така досадно.
Тъй по-добре е
да затвориш очи, седейки в кабинета
със спуснати завеси; да пометеш;
да запалиш инсенс.
Красиво е да слушаш вятъра,
да чуеш дъжда,
да се разходиш щом си енергичен
и да поспиш, когато ти се спи.
/ дзен поема от Yang Wanli, XII век /
Самсара е ум, обърнат навън – загубен в своите проекции.
Нирвана е ум, обърнат навътре – разпознал своята природа.
Светлината на звездите се отразява само в спокойно езеро.
Мислите са само още един вид сънуване.
Който гледа навън, сънува;
който гледа навътре се пробужда.