Записки

Виж Оня, който вижда всичко.

Изследвай Оня, който изследва всичко.

Разбери Оня, който разбира всичко.

Поправи Оня, който поправя всичко.

Виж Ума…

Ние сме взаимосвързани със съществата. Нашето щастие и благоденствие зависи до голяма степен от тях. Толкова много блага са възможни благодарение на тях, толкова много ползи имаме от общуването с тях и дори от простия факт, че ги има! Ако те страдат, ако са разкъсвани от негативни емоции или ако са в заблуда, това неминуемо ще влоши качеството на нашия собствен живот. Ако те постигнат щастие, ако живеят добре, това автоматически ще се върне и към нас.

Затова и нашето щастие и благоденствие не е възможно без грижата за тяхното добруване.

В ума ни има неизбродими пространства. От нас зависи с какво ще ги запълним: с омраза, гняв, завист, страх, огорчение, с празни думи, дребнави мисли, маловажни факти или пък с красота, обич, приятелство, осъзнати истини и сбъднати мечти. Ключът на тази съкровищница е в нас – ние избираме какво да пазим в нея.

Мислите са само още един вид сънуване.

Щом обичаш миналото си – прегърни с две ръце настоящето,
защото някой ден и то ще стане твое минало.

Обичай сега, прави красиви неща сега –
за да има обич и красиви неща в живота ти после.

Аз гледам първо да свърша онова, което е за душата.
После – ежедневните неща. Така се чувствам удовлетворен, и дори да не съм успял да свърша ежедневните, пак не съжалявам…

Да, наистина, така е. Защото душата на човек има нужда от своето и не може да го намери във всекидневните суетни. Затова, колкото и да се стараем в тях, все не се чувстваме удовлетворени – защото не сме и дали онова, което НЕЯ я засища. А когато сторим каквото е важно за нея, тя е щастлива и всичко останало – свършено или несвършено – е без значение…

Вътрешният свят поражда външният. Значи онова, което искаме да стане, трябва да се роди първо в нас. Трябва да вярваме в него и ден след ден да му даваме живот, докато укрепне и порасте. Тогава вече ще дойде време да се изяви и в света и да го видим…

Не е достатъчно да покажеш на един човек небето.
Трябва и да му дадеш крила, и да го научиш да лети.

Иначе няма да си го освободил, а ще си го направил затворник.

Животът без доброта и Дхарма е като:

Шепа пясък, която изтича между пръстите ни;
полски мак, увяхващ скоро след откъсването му;
лодка без кормило и весла;
скъпоценен камък, заровен в земята;
пазар след края на пазарен ден;
два влака, пътуващи в различни посоки.

Дали цветето, което има ясно изграден образ за себе си, ще си позволи да разцъфти? Защото цъфтежът е състояние твърде различно от обичайното за цветето преди това…