Записки

Човек вижда толкова, колкото знае.

Веднъж, докато се разхождал с учениците си из една гора,
Буда взел шепа паднали листа и попитал монасите:

“Кое е повече – листата в ръката ми или листата в гората?”

“Листата в гората” – отговорили монасите –
“броят на едните и другите са несъизмерими”.

“По същият начин както листата в гората са повече от тези в ръката ми, така и моето знание за нещата е далеч отвъд това което ви казвам. Онова, което е възможно да се знае за света е като листата в цялата гора. Но онова което е нужно да се знае за постигане на Просветление е като листата в ръката ми.  Въпросите нямат край, но те не са същественото.”

Същественото е онова знание, което ни променя,
и което прави живота ни по-добър – добавка моя.

Бог е светлина без сенки,
живот без прекъсване,
любов без промени,
знания без погрешки,
свобода без ограничения.

Първото лице на Бога е Любовта.
Отражението на това лице е Животът.

Второто лице на Бога е Мъдростта.
Отражението му е Светлината, Знанието.

Третото лице на Бога е Истината.
Отражението му е Свободата.