Ако човек знае нещо за най-истинската си природа, ако си спомни че всички ние сме всъщност сияйни същества, тогава обидата и огорчението от общуването му с другите ще изчезнат. Защото ще разпознае, че те (обидата и огорчението) са нереални, пусти. Плод на замърсеният му от невежество поглед, който гледа на другите и на себе си като на ограничени, несъвършени и невнимателни, нараняващи и наранявани същества. Поглед, който не може да разпознае в простичките ситуации от ежедневието проблясъците и играта на ясната светлина на Ума, там, отвъд ограничения и тъжен образ за себе си, който сами сме сътворили.
Когато това се случи, на мястото на огорчението и обидата ще дойде състраданието – за това, че нараняваме вместо да даряваме радост, за това че тънем в мрак вместо да се къпем в светлина.