Прекрасно е казал Господ: бремето ми е леко (Мат. 11:30). Каква е тежестта, какъв труд е това, да прощаваш на брата си леките и нищожни негови прегрешения, а да получиш прошка за собствените си грехове и изведнъж да бъдеш оправдан? Той не каза: “поднесете Ми в дар богатства или телци, или козли, или пост, или бдение”, така че да би могъл и ти да кажеш: “нямам нищо от това, не съм в състояние да го направя”; но заповядва това, което е леко, което се постига за кратко време и лесно, като казва: “прости прегрешенията на брата си и Аз ще ти простя твоите грехове.
Ти ще простиш малките грешки, може би няколко обола или три динария; а Аз ще ти даря хиляди таланти. И ти само прощаваш, без нищо да даваш в дар, а Аз те освобождавам и от греховете ти, и ти дарявам изцеление и Царството. А ще приема твоя дар тогава, когато се примириш с враждуващия срещу тебе. Когато нямаш вражда у себе си срещу някого, когато залезът на слънцето не те свари гневен, когато имаш с всички мир и любов; тогава и молитвата ти е благоприятна, и приношението ти е благоугодно, и домът ти – благословен, и сам ти си блажен. А ако не се примиряваш със своя брат, как тогава търсиш прошка от Мене? Аз, твоят Владика, ти заповядвам – и ти нехаеш; а ти, който си раб, как смееш да Ми принасяш молитва, или жертва, или начатъци тогава, когато имаш вражда срещу някого? Както ти отвръщаш лицето от своя брат, така и Аз ще отвърна очите Си от твоята молитва и от твоя дар!”
Умолявам ви още, братя. Ако Бог е любов (1 Иоан. 4:16) и това, което е извършено без любов, не Му е благоугодно, как тогава ще приеме молитва или дарове, или начатъци, или принос на плодове от убиеца, ако той по-напред не се покае, както подобава? Но без съмнение ще кажеш: “аз не съм убиец.” А аз ще ти докажа, че си убиец; а по-добре да кажа: нека те изобличи Иоан Богослов, който говори: всеки, който мрази брата, си е човекоубиец (1 Иоан. 3:15). И така, възлюбени мои братя, нищо да не предпочитаме, най-сетне, пред придобиването на любовта, за нищо да не се стараем толкова, както за това. Никой да не таи в себе си нищо срещу другиго, никой да не отвръща на когото и да било със зло за злото. Слънцето да не залезе, докато сме гневни, на да прощаваме всичко на длъжниците си и да се утвърдим в любовта, защото тя покрива множество грехове. Каква е ползата, деца, ако някой има всичко, но няма спасяваща любов? Ако някой направи голямо угощение, за да покани царя и князете, и всичко приготви богато, та в нищо да няма недостиг, но не сложи сол; ще е възможно ли да се ядат тези ястия? Без съмнение, няма да е възможно. Напротив, и разходите му ще са напразни, и трудът му безполезен, а и ще си навлече неприятности от ония, които е поканил. Същото е и тук. Каква е ползата да се трудиш на вятъра, ако я няма любовта? А без нея всяка дело, всяка постъпка, са нечисти. Придобил ли е някой девството, пости ли, пребивава ли в бдения, моли ли се, дава ли подслон на бедните, мисли ли, че принася дар, или начатъци, или плодове, строи ли църкви, друго ли нещо върши, без любов, то ще е като нищо пред Бога; защото неблагоугодно е това на Господа.
Чуй апостола, който казва: Да говоря всички езици човешки и дори ангелски… да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща… че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм ( 1 Кор. 13:1-3). Който има вражда към брата си и мисли да принесе нещо на Бога, ще бъде приет наравно с тоя, който принася в жертва куче или определената цена – на блудницата. Затова нищо не започвай да вършиш без любов; защото любовта покрива много грехове. О, какво благо пренебрегваме ние! О, от какви блага, от каква радост се лишаваме, когато не придобиваме за себе си любовта! Като не поиска да я придобие, Иуда сам отпадна от лика на апостолите; като изостави истинската Светлина – своя Учител и като възневидя братята си, тръгна в пътя на тъмнината. Затова и първовърховният Петър каза: отпадна Иуда, за да отиде на своето място (Деян. 1:25). И още Иоан Богослов говори: Който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му (1 Иоан. 2:11).
А ако кажеш: “макар и да не обичам брата си, но Бога обичам”, тогава те изобличава същия апостол, който говори: Който каже: “любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? (1 Иоан. 4:20). Затова, който има любов към брата си и към никого не таи вражда, който изпълнява апостолското слово: слънце да ви не залязва гневни ( Ефес. 4:26), истински обича Бога и е ученик на Христа, Който каза: По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Иоан. 13:35). И така, явно е, че учениците Христови се познават тук според истинската любов. А който ненавижда брата си и мисли, че обича Христа, той е лъжец и сам себе си мами. Защото апостол Иоан говори: И ние имаме от Него тая заповед: който люби Бога, да люби и брата си (1 Иоан. 4:21). И още каза Господ: възлюби Господа, Бога твоего, и възлюби ближния си като себе си (Мат. 22:37, 39). А желаейки да покаже силата на любовта, прибави: на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:40).
Какво необикновено чудо! Който има нелицемерна любов, той изпълнява целия закон; понеже любовта е изпълнение на закона, както говори Апостолът (Рим. 13:10). О, несравнима сила на любовта! О, неизмерима сила на любовта! Нищо не е по-скъпоценно от любовта – ни на небето, нито на земята! Затова апостол Павел, учейки, че няма нищо равно по ценност на любовта, така и написа и изпрати по всички краища на вселената: Не дължете никому нищо, братя, освен взаимна любов (Рим. 13:8). Любовта възглавява всички добродетели, любовта е изпълнение на закона, любовта е неизменно спасение. Тя отначало обитаваше в сърцето на Авел. Тя бе кормчия на Ной; тя съпътстваше патриарсите. Тя опази Мойсей; тя направи Давид жилище на Светия Дух; тя се вселяваше в пророците; тя укрепи Йов. И защо да не кажем най-важното? – Тя низведе Сина Божий от небето при нас. Заради любовта Сина Божий се въплащава, заради нас Безлетния се яви във времето; Син Божий става Син Човечески. Чрез любовта се изгражда цялото домостроителство на спасението; смъртта е унищожена, адът – победен, Адам – вдигнат от гроба, Ева – освободена. Чрез любовта хората станаха съобщници на ангелите. Любовта унищожи клетвата, отвори рая, яви живота, обеща ни небесното царство. Тя, като улови в мрежа рибарите, ги направи ловци на хора. Тя се подвизаваше с мъчениците и ги укрепяваше; тя превърна пустените в благоустроени обители. Тя изпълни планините и пещерите с псалмопения. Тя направи от хората ангели; тя научи мъже и жени да вървят по стръмния път. Но преследвайки непостижимото, къде да спра? Кой е в състояние да опише всички превъзходства на любовта? Мисля, че и ангелите не биха ги описали според тяхното достойнство! О, блажена любов, подателко на всички блага! О, блажена любов, която правиш блажени ония, които са те възлюбили! Блажен, наистина преблажен е оня човек, който е придобил любовта, произхождаща от чисто сърце и от чиста съвест!
А като слушаш за любовта, не си представяй мирската и плътска любов, както е в кръчмите и на пиршествата между хората, чиято слава и чийто бог е коремът. Тяхната любов се ограничава с времето на угощението,тяхната любов е вражда срещу Бога. Тук канят приятелите, а не – враговете; тук няма място за бедните; тук е смях, ръкопляскане и шум; тук е пиянството и нечестието. За тази любов каза Апостолът: желаещия да бъде приятел на света, е враг на Бога ( Иак. 4:4). За тази любов, или по-добре да се каже – за тази прелест, за да не се изразим още по-силно; та за тази любов, към която Бог не благоволи, Сам Бог каза, че и езичниците постъпват тъй: защото, ако обичате ония, които вас обичат, каква вам благодат и каква награда имате? (Мат. 5:47; Лук. 6:32) Но ние говорим не за тази любов, не нея възвестяваме, не до нея се домогваме, а разбираме нелицемерната любов, безукоризнената, нескверната, безкористната, която всичко обхваща и се отличава с всяко добро дело, която ни посочи и нашият Господ, като каза: никой няма любов, по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели ( Иоан. 15:13). Защото Сам Господ така ни научи и извърши, и душата Си положи за нас – не само за приятелите, но и за враговете. Защото Бог толкова обикна света, че отдаде и Своя възлюбен Син заради нас (Иоан. 3:16). За тази любов, имайки в себе си божествената любов, каза апостол Павел: любовта не причинява зло на ближния, не отвръща със зло на злото и с укор на укора, но всякога е дълготърпелива, пълна с благост, не завижда… не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява, тази любов никога не отпада (1 Кор. 13:4-8).
Който има тази любов, той е блажен и в сегашния, и в бъдещия век. Който има тази блажена любов, той не се гордее, не завижда, към никого не изпитва ненавист, не презира бедния, не се отвръща от нищия, не оставя без подслон сирачето, вдовицата или странника. Който я има, той обича не само ония, които го обичат, както правят и езичниците, но – и ония, които го оскърбяват. Имайки в себе си тази божествена любов, първомъченик Стефан се молеше така за тези, които го убиваха с камъни: Господи, не зачитай им този грях! (Деян. 7:60). Още ще говоря и не ще престана да казвам: блажен е човекът, който е презрял всичко земно и тленно, и е придобил любовта! Неговата награда расте с всеки ден, наградата и венецът му са вече готови, дарувано му е небесното царство. Него облажават всички ангели, хвалят го всички сили небесни, с радост ще го приемат ликовете на архангелите. Пред него с готовност ще се отворят небесните врати и той с дръзновение ще влезе и ще застане пред Божия престол, ще бъде увенчан от Божията десница и ще царува заедно с Бога в безконечни векове. Кой е по-блажен от него, кой е по-славен от него, кой е удостоен с по-висока чест от него? Виждате на каква висота любовта възвежда ония, които я имат! Прекрасно е казал Апостолът: не дължете никому нищо, освен взаимна любов (Рим. 13:8). Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него (1 Иоан. 4:16) во веки.
Амин!
