Ако Бог направи така, че да умрете днес, мислите ли, че Той ще изисква утрешните ви молитви? Те отговорили: Не, как ще изисква Той от нас молитви в ден, когато няма да сме живи?
Когато Той не изисква от вас утрешните ви молитви, така и вие не изисквайте от Него храна за утрешния ден. Може и да не сте живи тогава.
Колко малко му е нужно на човек, а колко много докато разбере това.
Един човек искал да се самоубие и решил да скочи от мост. Но отдолу стар рибар го видял и му казал:
– Ей, ела за малко.
– Не мога. Ще скачам. – отговорил самоубиеца.
– Ела като ти казвам! – казал стареца.
Отишъл човекът при стареца, и му рекъл:
– Дотегна ми от живота, старче.
А старецът му отговорил:
– Прибери се у вас, седни, успокой се и прочети ей тази бележка. – и му дал едно сгънато листче.
Човекът се прибрал и прочел бележката. На нея пишело: “Няма да е все така!” Брей, казал си човекът, в това има смисъл, и се заловил за работа. Натрупал много пари, фирми, коли, жени.
Един ден се сетил за стария рибар, който му помогнал преди време с бележката.
Отишъл при него и му казал:
– Старче, ти ми помогна преди време и сега искам да ти се отблагодаря. Ще ти купя една яхта да си ловиш риба, някоя къща да ти построя или каквото кажеш, сега имам много пари.
А старецът му казал:
– Момче, пазиш ли бележката? –попитал старецът.
– Да–отговорил човекът.
– Извади я и я прочети пак….
Щастието не се добива
по силата на волята
или на изтерзаното усилие.
То бездруго винаги присъства,
осезаемо и съвършено,
в отпускането и безгрижието.
Не тревожи се,
няма нужда нищо да се върши.
Всичко, което в ума се случва,
няма никакво значение,
тъй като не е реално.
Не вкопчвай се. Не оценявай.
Оставяй всичко от само себе си да става
– да се появява и да си отива –
недей променя нищо.
Всичко се разтваря и наново почва,
непрестанно.
Наш’то търсене на щастие
не позволява ни това да видим.
Подобно на дъгата, към която се стремим
но никога не можем да достигнем;
така и щастието не съществува,
при все това то винаги е тук
и всеки миг е с тебе.
Не си мисли, че добро и лошо са реални;
те са като миражи на дъга.
В копнежа да достигнеш онова,
що не може да се прегърне,
ти сам се изтощаваш непрестанно.
Веднъж откажеш ли се от тоз стремеж,
пред теб простор ще се разкрие:
уютен, необятен и удобен.
На него ти се наслади!
Всичко вече те очаква тука.
Недей да търсиш повече.
Не поемай през непроходни джунгли,
да търсиш слона,
който спокойно
вече чака в дома ти.
Нищо не прави.
Недей насилва.
Нищо не желай.
И всичко от само себе си
ще се получи.
Има шест начина да гледаш нещата, за да видиш ясно:
Наблюдавай промяната на четирите сезона докато възприемаш външния свят –
ще осъзнаеш непостоянството, ще постигнеш безпристрастност и ще развиеш фокус на ума.
Наблюдавай ситуации в които помощта се отплаща с вреда –
ще изпиташ необикновеното, дълбоко чувство, че фиксациите ти се подкопават.
Наблюдавай чуждите безсмислени реакции на привързаност и отхвърляне –
със силна целеустременост да постигнеш освобождение от Самсара,
няма да изпитваш повече нужда от абсолютно нищо.
Наблюдавай липсата на благодарност,
която разглезените деца демонстрират към родителите си;
след това няма с такава готовност да даваш доверието си на другите.
Наблюдавай факта, че когато умрат,
дори и най-помпозните си заминават голи и сами;
ще забележиш, че фиксациите ти върху притежания и семейство се подкопават.
Наблюдавай добротата на учителите си, твоите водачи по пътя на Освобождението;
ще изпиташ такава дълбока преданост, че сълзите ти ще потекат сами.
Осъзнай напълно обстоятелствата на своето объркано състояние –
и приятните, и неприятните – по гореописаните начини;
това ще събуди безпристрастност и убедеността, че трябва да постигнеш свобода.
Не искайте много – не можете да му платите цената.
Колко струва един човек?
Колкото дава на другите…
Когато рибата плува, тя плува ли, плува и водата няма край.
Когато птицата лети, тя лети ли, лети и небето няма край.
Няма риба, която да е преплувала водата
нито птица, която да е излетяла от небето.
Когато им трябва малко вода и небе, те използват малко,
когато им трябва много — използват много.
Така те във всеки момент използват всичко, което има е нужно,
и навсякъде се радват на съвършената свобода.
Простичко е, нали? Защо ни е толкова трудно да го постигнем?
Проблемът не е в наслажденията, а в привързаността.
Много лесно може да се докаже, че сбъдването на желанията ни никога няма да ни донесе толкова хармоничен и пълноценен живот, колкото си мислим:
Затворете очите си и си представете, че целият свят е изчезнал, и че трябва да го сътворите отново с желанията си. Опитайте, до най-дребните детайли. И после отворете очи и се огледайте.
Светът, който виждате, не е ли по-красив
и завършен от сътворения от вас?