Записки

Тич Нат Хан в разговор за Егото: Той обяснява, че дясната му ръка е написала много стихове, за разлика от лявата, която не е написала нищо. Въпреки това, дясната му ръка няма чувство за превъзходство. Тя не се обръща към лявата, казвайки и: “Аз пиша поезия, а ти не. Ти, лява ръка, за нищо не ставаш.” В същото време, лявата ръка няма чувство за малоценност. Тя не се чувства зле заради това, че дясната е написала стихове, а тя – не.

Веднъж той се опитал да забие пирон в стената, но пропуснал пирона и в крайна сметка си уцелил палеца на лявата ръка с чука. Дясната му ръка веднага пуснала чука и хванала лявата много внимателно, сякаш се грижела за нея. Но не казала след това на лявата: “Лява ръка, помня, че се грижих добре за теб. Ти трябва да ми се отплатиш някога в бъдещето”. В същото време, и лявата не казала: ” Дясна ръка, ти ми нанесе голяма вреда. Дай ми чука. Искам справедливост.”

Двете ръце знаят, че са едно цяло, че са една за друга опора.
Но дали ние знаем, че сме?

Ако мислим само за себе си, забравяйки за другите, тогава умовете ни запълват само едно малко пространство. В това тясно пространство дори и дребния проблем изглежда много голям.

Но в момента, в който развием чувство за загриженост за другите, ние осъзнаваме че те, също като нас, искат да са щастливи, че те също като нас търсят удовлетворение. Когато имате това чувство, че ви е грижа (за другите), вашият ум автоматически се разширява. И тогава вашите собствени проблеми, дори и големите ви проблеми, няма да чак толкова важни за вас. Резултатът? Голямо нарастване на покоят в ума.

Така че, всъщност, ако мислите само за себе си и за своето собствено щастие, резултатът ще е по-малко щастие. Постигате повече безпокойство и повече опасения.

Сравняването с другите просто не носи щастие. Дори ако щастието идваше от това да си най-добрия или да имаш най-много, в най-добрия случай една личност в света, тази с най-многото, ще бъде наистина щастлива и “успешна”. Всеки друг е осъден на провал.

Смятам, че трябва да бъдем много внимателни да не смесваме икономическия успех с личното щастие. От това, че имаме пазарна икономика не следва, че трябва да имаме пазарно общество. Можем да открием начини да се отнасяме един с друг според различни от бизнес принципите. Например можем да определяме развитието си според това до колко успяваме да увеличим приятелството и близостта си с другите, и до колко поставяме в центъра общността и взаимността.

Когато си помисля за общество, което поражда щастие, си представям по-скоро общество, където съчувствието и любовта изместват съревнованието и алчността като емоционални сили, които ни свързват заедно.

…затова, като положите всяко старание,
привнесете към вярата си добродетел,
към добродетелта знание,
към знанието въздържание,
към въздържанието търпение,
към търпението благочестие,
към благочестието братолюбие,
към братолюбието любов.

Да се надяваш на щастие, без да си изоставил негативните дела, е като да си държиш ръката в огъня и да се надяваш да не бъде обгорена. Разбира се, никой не иска да страда, да бъде болен, гладен или да му е студено – но докато продължаваме да постъпваме зле, няма как да сложим край на страданията. Аналогично, няма друг начин за постигане на щастие, освен чрез позитивни мисли, думи и дела.

Позитивните дейности са нещо, което сами трябва да култивираме в себе си – те не могат да бъдат нито купени, нито откраднати, нито пък може да ги намерим случайно на улицата.

Да съборим преградите си отнема доста време. Първата крачка е да се научим да обичаме себе си, да станем приятели със себе си, да не се самоизмъчваме повече. А следващата стъпка е да общуваме с хората, да изградим връзка с тях и полека да започнем да им помагаме. Това отнема много време и продължително развитие на дисциплинирано търпение.

Истинската промяна е вътре в нас,
оставете отвън нещата такива, каквито са…

Любовта се описва като допринасяне към благоденствието на други.
Функцията и е да желае благополучие и богатство.
Изявява се като премахване на раздразнението.
Пряката и причина е виждането колко мили са съществата.
Успяла е, когато зложелателството стихне
и се е провалила, когато породи себична привързаност.

Състраданието се описва като подпомагане
на намаляването на страданието на други.
Функцията му е нетърпимост към страданията чужди.
Проявява се като доброта.
Пряката му причина е виждането
на безпомощността на изпадналите в беда.
Успяло е, щом укроти жестокостта
и се е провалило, ако породи тъга.

Съчувствената радост се описва като радост от успехите на други.
Функцията и е да е свободна от всяка завист.
Проявява се като освобождаване от ненавист.
Пряката и причина е виждането на успехите на съществата.
Успяла е, когато ненавистта утихне
и се е провалила, ако премине във веселба.

Невъзмутимостта се описва като допринасяне за равновесието всред съществата.
Функцията и е да се вижда еднаквото в съществата.
Проявява се като утихване на симпатия и неприязън.
Пряката и причина е виждането на причинителя на делата:
“Съществата са наследници на своите дела. Чий, ако не техен,
е изборът дали ще са щастливи, или свободни от страдание,
или пък изпаднали далеч от успеха, който са постигнали?”
Успяла е, ако накара симпатията и ненавистта да стихнат
и се е провалила, ако породи безразличие, чрез невежеството на семейния живот.

Стар майстор, уморен от вечните оплаквания на чирака си, го пратил
една сутрин да му донесе сол. Когато чиракът се върнал, майсторът
го накарал да разбърка шепа сол в чаша вода и после да я изпие.
– Какъв беше вкуса?, го попитал.
– Горчив – отвърнал чиракът.
Майсторът се позсмял и после накарал чирака да
вземе същото количество сол и да го сипе в езерото.
Щом чиракът го направил, стария човек рекъл:
– А сега пий от езерото.
И докато водата се стичала по брадичката
на младока, старецът попитал пак:
– Какъв беше вкуса?
– Свеж, отбелязал чиракът.
– Усети ли вкус на сол?, попитал майсторът.
– Не – казал младокът.
Тогава майсторът седнал до този сериозен млад човек и му обяснил кротко:

– Болката в живота ни си е чиста сол – ни повече, ни по-малко. Количеството болка остава едно и също. Горчивината, която вкусваме, обаче, зависи от размера на контейнера, в който поставяме тази болка. Така че, когато си в беда, единственото нещо, което можеш да направиш, е да разшириш визията си за нещата. Престани да бъдеш чаша – стани езеро!

Нещата зад нас и тези пред нас са незначителни,
съпоставени с нещата, които лежат вътре в нас.