Дисциплината е нещо и хубаво и лошо.
Лошо е, когато някой ти я налага отвън, когато те терзае и измъчва.
Когато е в разрез с твоята понятийна система, с твоя мироглед.
Хубаво е, когато дисциплината е дълбоко осъзнато, внимателно поведение.
Тогава тя престава да е тегоба и се превръща в удовлетворение
от възможността да управляваш живота си.
Та нали затова учим това учение – за да променим себе си!
Или по-скоро за да намерим себе си! (бележка моя)