Ако човекът е с истински качества,
огънят няма да го опари, водата няма да го удави,
няма да му причинят вреда нито студът, нито горещината,
няма да го погубят нито хищните птици, нито дивите зверове.
Това не значи, че те ще се отнесат към него безразлично.
Това значи, че той проучва опасното и безопасното,
спокоен е при щастие и при нещастие,
предпазлив е и когато се приближава и когато се отдалечава,
и нищо не му вреди.
Истинският човек върви под вода и не се дави,
стъпва по огън и не се изгаря,
върви над безбройните неща и не трепва.
Ето пияният, ако пада от каруца, дори много рязко, няма да се пребие до смърт. Костите и ставите му са същите, както и на другите хора, а уврежданията са различни, защото душата му е цялостна. Качил се е в каруцата несъзнателно и е паднал несъзнателно. Мислите за живот и смърт, учудването и страхът не са намерили място в гърдите му, затова, когато се е сблъсквал с предмет, той не се е свивал от страх. Ако човек придобива такава цялостност от виното, каква цялостност тогава би трябвало да придобие от природата!
Мъдрият човек се слива с природата, затова нищо не може да му навреди.