Записки

Падаме, когато сме деца.
Тогава се изправяме с писъци.
Някой да ни гушне.
Да ни каже, че всичко е наред.
Че ще спре да боли.
Че ей сега ще мине.

Прочетете останалото entry »

Когато животът се развива
напук на желанията ни,

светът около нас е подобен
на лечебни игли и целебни отвари –
той незабележимо ни лекува.

Когато не срещаме съпротивление,

светът около нас е подобен
на наточени бойни секири
и остри алебарди – той полека-лека
ни ранява и убива.

Отмаряй в естеството на великия покой
този изчерпан и измъчен ум,
безпощадно удрян от карма и невротични мисли,
подобни на безмилостната сприя на вълните
в неизбродимите морета на Самсара.
Почивай във вродения велик покой.

Общите практики са четирите мисли, които отвръщат ума от Самсара. Специалните практики са убежище, генериране на бодхичитта, пречистване на замърсяванията и натрупване на заслуги и мъдрост. Упражнявайте се в тях според всеки от техните коментари, докато ги преживеете.

Особено много прегърнете гуру йога* като жизненоважна същност на практиката и практикувайте усърдно. Ако не го направите, медитацията ви ще расте бавно и дори и да постигнете някакъв малък напредък, ще възникнат препятствия и истинската реализация няма да се прояви в потока на вашето съзнание.

Затова, принуждавайте се към молитва с неподправена преданост. Ще дойде време и реализацията на ума на мъдростта ще бъде прехвърлена във вашия умствения поток, и едно необичайно осъзнаване, което не може да бъде обяснено с думи, със сигурност ще се породи във вас.

* т.е. търсенето на подкрепата на Учителя и измолването на неговите благословии вместо да разчитаме само на собствените си сили (бел.прев.)

За щедрост не трябва друго,
освен да спра вторачването в Аза.

За нравственост не трябва друго,
освен да прекратя неискреността си.

За търпение не трябва друго,
освен победа над страха от Истината, каквато Е.

За усърдие не трябва друго,
само да практикувам ден след ден.

За медитативна стабилност не трябва друго,
освен отпускането в Сега.

За мъдрост не трябва друго,
само да позная директно как всичко е.

Ако Бог направи така, че да умрете днес, мислите ли, че Той ще изисква утрешните ви молитви? Те отговорили: Не, как ще изисква Той от нас молитви в ден, когато няма да сме живи?

Когато Той не изисква от вас утрешните ви молитви, така и вие не изисквайте от Него храна за утрешния ден. Може и да не сте живи тогава.

След като се отвърне от Бога, човек спира вниманието единствено на себе си и поставя себе си за главна цел на своя живот и дейност. Това вече е и поради факта, че след като е изоставил Бога, за него не съществува нищо по-висше от него самия, и особено поради това, че след като по-рано е получил от Бога всяка пълнота, а сега е опустял от Него, той бърза и се грижи как и с какво да се изпълни. Образувалата се в него чрез отпадането от Бога, пустота непрестанно разпалва незадоволима с нищо, неопределена, но непрестанна жажда. Човекът е станал бездънна пропаст; с всички сили се мъчи да запълни тази бездна – но не вижда и не чувства напълване. Поради това през целия си живот той е в пот, труд и големи подвизи, зает е с разнообразни неща, в които очаква да намери утоляване на изгарящата го жажда. Тези неща поглъщат цялото му внимание, цялото му време и цялата му дейност. Те са първото благо, в което той живее със сърцето си.

Оттук се разбира защо човек, поставяйки си за изключителна цел себе си, никога не е в себе си, а постоянно е извън, в сътворените или изобретени от суетата неща. Отпаднал е от Бога, Който е пълнота на всичко; сам е пуст; останало му е като че ли да се разлее по безкрайно разнообразните неща и да живее в тях. Така грешникът жадува, грижи се, суети се за неща извън себе си и извън Бога, за много и разнообразни неща. Затова характерната черта на греховния живот е, при безгрижие относно спасението, грижа за много неща, многогрижие (Лук. 10:41). Оттенъците и нюансите на това многогрижие зависят от свойствата на образувалите се в душата пустоти:

• Пустотата на ума, забравил за Единия, Който е всичко, ражда грижа за многознаене, разследване, изследвания, любопитство.
• Пустотата на волята, лишила се от притежаване на Единия, Който е всичко, ражда желание за много неща, стремеж към притежаване на много неща или притежаване на всичко, така че всичко да бъде в наша воля, в наши ръце: това е любов към притежаването.
• Пустотата на сърцето, лишило се от наслаждаването на Единия, Който е всичко, формира жажда за много и разнообразни удоволствия или търсене на онези безбройни предмети, в които очакваме да намерим наслада за вътрешните и външните
  си сетива.

Така грешникът, намирайки се непрестанно в грижи за много знаене, много притежаване и много наслаждаване, се наслаждава, придобива, любопитства. Това е кръговрат, в който той се върти през целия си живот. Любопитството примамва сърцето, очаква да вкуси удоволствие и увлича волята.

Че това е така – всеки може да провери сам, като извърши наблюдение над движенията на душата си в продължение поне на един ден.

Мнозина смятат, че да живееш според вярата и да изпълняваш Божията воля е трудно. В действителност е много лесно. Нужно е само да обърнеш внимание на дреболиите, на незначителните неща и да се стараеш да не съгрешаваш в малкото. Това е най-лесният и прост начин да навлезеш в духовния свят и се приближиш към Бога.

Обикновено човек мисли, че Творецът изисква от него значими дела, пълна самоотверженост, всецяло унищожаване на самоличността му. Така се плаши от подобни мисли, че се бои да пристъпи към Бога, крие се от Него като съгрешилия Адам и дори не вниква в Божието слово. Мисли си: “Така или иначе не мога нищо на направя за Бога и за душата си, по-добре да стоя настрани от духовния свят, да не мисля за вечния живот, за Бога, да си живея както си зная.”

В началото на религиозния живот съществува някаква своеобразна “хипноза от великите дела” – “ще направя или нещо велико или нищо”. И не прави нищо нито за Бога, нито за душата си. Удивително е, че колкото повече човек е отдаден на простичкия начин на живот, толкова повече се стреми да бъде честен, чист, предан на Бога и в най-малкото. А всеки, който иска да се доближи до Царството Божие, трябва да се стреми да придобие правилно отношение към простичките неща.

“Да се приближи” – ето тук е трудността на религиозния път. Обикновено на човек му се иска да влезе в Царството Божие неочаквано и за самия него, магически, като по чудо, или някак по право, чрез някакъв подвиг. Но нито едното, нито другото е истинско откриване на духовния свят. Човек не достига до Бога магически-чудесно, оставайки на земята чужд на стремежа към Царството Божие, не може да откупи съкровището на Царството Божие с някакви външни постъпки. Делата са нужни, за да привикне човек към висшия живот, към светлата воля, към желанието за добро, към справедливото и чисто сърце, към нелицемерната любов. Именно чрез малките ежедневни постъпки всичко това може да се вкорени неусетно в човека.

Малките добрини – те са така нужни за човешката личност, както водата за цветето. Половин чаша е достатъчна, за да се възвърне към живота. Когато човек е гладен или е гладувал доста време, не е нужно да изяде цяла торба хляб, за да се засити. На организма са достатъчни няколко филийки.
…
Ако хората бяха мъдри, щяха да се стремят към малкото и лесно изпълнимото и чрез него биха получили вечно съкровище. Великото в спасението на хората е в това, че те могат да се присадят към ствола на вечното дърво на живота и чрез най-малката дръжчица – добрата постъпка.

Към дивата ябълка не е нужно да се присажда цял ствол, за да се облагороди. Достатъчно е да се вземе малък калем и да се прикрепи към един от клоните на дивото дърво. Така и за да се замеси корито с тесто не е нужен цял калъп мая. Достатъчно е съвсем малко, за да бухне цялото тесто. Същото е и с доброто: и най-малкият жест може да бъде от огромно значение. Затова не бива да се пренебрегва малкото добро и да се твърди: “не мога да направя света по-добър, затова няма и да се старая”.

Фактът, че и най-малкият жест е полезен за човека, неоспоримо доказва, че и най-малкото зло е в състояние да му навреди много. Ако например прашинка попадне в окото – окото нищо не вижда, даже зрението на другото око е затруднено в това време. Малкото зло, ако попадне в душата като прашинка в окото, извежда веднага човека от потока на живота. Да извадиш прашинка от телесното или душевното око е дребна работа, но е толкова необходима!

Наистина малките добрини са по-нужни на света от великите дела. Без великото хората си могат, но без малкото – не. Човечеството ще загине от недостиг не на велики дела, а от недостиг на малки добрини. Великото дело е само покрив, а стените се иззиждат от тухлите на малките добрини.

И така, Творецът е предоставил на човека да върши малките, но така необходими добрини, а за Себе Си оставил великите. И чрез онзи, който върши малките добрини, Сам Господ твори великото. Нашето “малко” Сам Творецът прави велико, защото нашият Господ всичко е сътворил от нищото, колко повече от малкото може да сътвори нещо голямо. И най-малкото движение нагоре е от значение. Всяка добрина, и най-нищожната, е усилие срещу човешкия застой.
…
Всеки човек е привързан към обичайното и привичното. Ако човек е привикнал към злото, го счита за нещо нормално, естествено състояние, а доброто му изглежда някак неестествено, притесняващо, непосилно за него. Докато, ако човек е привикнал към доброто, той вече го върши не защото така трябва, а защото не може да не го прави, така както човек не може да не диша, а птицата – да не лети.

Има едно състояние на измамен покой, от който човек много трудно може да излезе. Както за детето е трудно да излезе от утробата на майката, така за егоиста, зает със своите жалки чувства и мисли, насочени единствено към стремежа да извлече някаква полза за себе си, е непосилно да прояви искрена загриженост за друг, напълно чужд за него човек. Ето това убеждение, че старото, познатото и обичайното състояние винаги е за предпочитане пред новото, неизвестното, е присъщо за всеки непросветлен от вярата човек. Само онези, които са започнали да възрастват духовно, които са стъпили на пътя на стремежа и жаждата за Христова правда и духовна нищета, престават да жалеят за своя комфорт. Човек трудно се откъсва от привичното. По този начин вероятно се пази от нападките на злото. Здраво затъналите в блатото нозе може и да не му позволяват да се хвърли в бездната надолу с главата, но му пречат и да се изкачи на планината на преображението или поне да излезе на твърда земя и да послуша Словото Божие…

Но чрез малките, леки, най-лесно изпълними добрини човек привиква към доброто и започва да му служи не насила, а от сърце, искрено и така все повече и повече навлиза в атмосферата на доброто, пуска корените на своя живот в новата почва. Корените на човешкия живот лесно се приспособяват към тази почва и много скоро вече не могат да живеят без нея… Ето така се спасява човек: от малкото произлиза великото. “Верният в малкото” се оказва верен и в голямото.

Ето защо възхвалявам не доброто, а неговата незначителност, неговата “малкост”. И не само не ви упреквам, че се занимавате само с дреболии и не сте способни на голяма саможертва, а напротив, умолявам ви: не мислете за велики саможертви и в никакъв случай не пренебрегвайте дреболиите:

• Моля, ако желаете, изпадайте в неописуема ярост при особени случаи, но не се гневете на брата си без причина.
• Измисляйте при необходимост каквито ви хрумнат лъжи, но не говорете в ежедневното житейско общуване неистини. Може това и да не е кой знае какво, но опитайте да го направите, и ще видите какво ще се получи.
• Оставете настрана всякакви разсъждения за това, редно ли е или нередно да се избиват милиони хора – жени, деца, старци; опитайте да проявите своето нравствено чувство в малкото: не убивайте личността на своя ближен нито с дума, нито с намек, нито с жест.
• Да се въздържиш от зло, също е добро… И така, в малкото, в лесното, незабелязано и неусетно ще извършиш много.
  …
• И подавайте, подавайте вода на всеки, който е жаден, подавайте чаша напълнена със съпричастност на всеки човек, който се нуждае от нея. От тази вода текат цели реки, не бойте се, няма да оскъдеете, раздайте на всеки по чаша от нея.

Малки дела, възпявам ви в химни. Хора, обграждайте се с малки дела, опасвайте се с малките, простички, леки, добри чувства, мисли, думи и дела, които нищо не ви струват. Нека оставим голямото и трудното, то е за онези, които го обичат, а за нас, които все още не сме обикнали голямото, Господ по Своята милост е излял обилно, подобно на водата и въздуха, малката любов.

Прекрасно е казал Господ: бремето ми е леко (Мат. 11:30). Каква е тежестта, какъв труд е това, да прощаваш на брата си леките и нищожни негови прегрешения, а да получиш прошка за собствените си грехове и изведнъж да бъдеш оправдан? Той не каза: “поднесете Ми в дар богатства или телци, или козли, или пост, или бдение”, така че да би могъл и ти да кажеш: “нямам нищо от това, не съм в състояние да го  направя”; но заповядва това, което е леко, което се постига за кратко време и лесно, като казва: “прости прегрешенията на брата си и Аз ще ти простя твоите грехове.

Ти ще простиш малките грешки, може би няколко обола или три динария; а Аз ще ти даря хиляди таланти. И ти само прощаваш, без нищо да даваш в дар, а Аз те освобождавам и от греховете ти, и ти дарявам изцеление и Царството. А ще приема твоя дар тогава, когато се примириш с враждуващия срещу тебе. Когато нямаш вражда у себе си срещу някого, когато залезът на слънцето не те свари гневен, когато имаш с всички мир и любов; тогава и молитвата ти е благоприятна, и приношението ти е благоугодно, и домът ти – благословен, и сам ти си блажен. А ако не се примиряваш със своя брат, как тогава търсиш прошка от Мене? Аз, твоят Владика, ти заповядвам – и ти нехаеш; а ти, който си раб, как смееш да Ми принасяш молитва, или жертва, или начатъци тогава, когато имаш вражда срещу някого? Както ти отвръщаш лицето от своя брат, така и Аз ще отвърна очите Си от твоята молитва и от твоя дар!”

Умолявам ви още, братя. Ако Бог е любов (1 Иоан. 4:16) и това, което е извършено без любов, не Му е благоугодно, как тогава ще приеме молитва или дарове, или начатъци, или принос на плодове от убиеца, ако той по-напред не се покае, както подобава? Но без съмнение ще кажеш:  “аз не съм убиец.” А аз ще ти докажа, че си убиец; а по-добре да кажа: нека те изобличи Иоан Богослов, който говори: всеки, който мрази брата, си е човекоубиец (1 Иоан. 3:15). И така, възлюбени мои братя, нищо да не предпочитаме, най-сетне, пред придобиването на любовта, за нищо да не се стараем толкова, както за това. Никой да не таи в себе си нищо срещу другиго, никой да не отвръща на когото и да било със зло за злото. Слънцето да не залезе, докато сме гневни, на да прощаваме всичко на длъжниците си и да се утвърдим в любовта, защото тя покрива множество грехове. Каква е ползата, деца, ако някой има всичко, но няма спасяваща любов? Ако някой направи голямо угощение, за да покани царя и князете, и всичко приготви богато, та в нищо да няма недостиг, но не сложи сол; ще е възможно ли да се ядат тези ястия? Без съмнение, няма да е възможно. Напротив, и разходите му ще са напразни, и трудът му безполезен, а и ще си навлече неприятности от ония, които е поканил. Същото е и тук. Каква е ползата да се трудиш на вятъра, ако я няма любовта? А без нея всяка дело, всяка постъпка, са нечисти. Придобил ли е някой девството, пости ли, пребивава ли в бдения, моли ли се, дава ли подслон на бедните, мисли ли, че принася дар, или начатъци, или плодове, строи ли църкви, друго ли нещо върши, без любов, то ще е като нищо пред Бога; защото неблагоугодно е това на Господа.

Чуй апостола, който казва:  Да говоря всички езици човешки и дори ангелски…  да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща…  че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм ( 1 Кор. 13:1-3).  Който има вражда към брата си и мисли да принесе нещо на Бога, ще бъде приет наравно с тоя, който принася в жертва куче или определената цена – на блудницата. Затова нищо не започвай да вършиш без любов; защото любовта покрива много грехове. О, какво благо пренебрегваме ние! О, от какви блага, от каква радост се лишаваме, когато не придобиваме за себе си любовта! Като не поиска да я придобие, Иуда сам отпадна от лика на апостолите; като изостави истинската Светлина – своя Учител и като възневидя братята си, тръгна в пътя на тъмнината.  Затова и първовърховният Петър каза: отпадна Иуда, за да отиде на своето място (Деян. 1:25).  И още Иоан Богослов говори: Който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му (1 Иоан. 2:11).

А ако кажеш: “макар и да не обичам брата си, но Бога обичам”, тогава те изобличава същия апостол, който говори:  Който каже:  “любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? (1 Иоан. 4:20). Затова, който има любов към брата си  и към никого не таи вражда, който изпълнява апостолското слово: слънце да ви не залязва гневни ( Ефес. 4:26), истински обича Бога и е ученик на Христа, Който каза: По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Иоан. 13:35).  И така, явно е, че учениците Христови се познават тук според истинската любов.  А който ненавижда брата си и мисли, че обича Христа, той е лъжец и сам себе си мами.  Защото апостол Иоан говори:  И ние имаме от Него тая заповед: който люби Бога, да люби и брата си (1 Иоан. 4:21).  И още каза Господ: възлюби Господа, Бога твоего, и възлюби ближния си като себе си (Мат. 22:37, 39).  А желаейки да покаже силата на любовта, прибави: на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:40).

Какво необикновено чудо! Който има нелицемерна любов, той изпълнява целия закон; понеже любовта е изпълнение на закона, както говори  Апостолът (Рим. 13:10).  О, несравнима сила на любовта! О, неизмерима сила на любовта! Нищо не е по-скъпоценно от любовта – ни на небето, нито на земята! Затова апостол Павел, учейки, че няма нищо равно по ценност на любовта, така и написа и изпрати по всички краища на вселената: Не дължете никому нищо, братя, освен взаимна любов (Рим. 13:8). Любовта възглавява всички добродетели, любовта е изпълнение на закона, любовта е неизменно спасение. Тя отначало обитаваше в сърцето на Авел. Тя бе кормчия на Ной; тя съпътстваше патриарсите. Тя опази Мойсей; тя направи Давид жилище на Светия Дух; тя се вселяваше в пророците; тя укрепи Йов. И защо да не кажем най-важното? – Тя низведе Сина Божий от небето при нас. Заради любовта Сина Божий се въплащава, заради нас Безлетния се яви във времето; Син Божий става Син Човечески. Чрез любовта се изгражда цялото домостроителство на спасението; смъртта е унищожена, адът – победен, Адам – вдигнат от гроба, Ева – освободена. Чрез любовта хората станаха съобщници на ангелите. Любовта унищожи клетвата, отвори рая, яви живота, обеща ни небесното царство. Тя, като улови в мрежа рибарите, ги направи ловци на хора. Тя се подвизаваше с мъчениците и ги укрепяваше; тя превърна пустените в благоустроени обители. Тя изпълни планините и пещерите с псалмопения. Тя направи от хората ангели; тя научи мъже и жени да вървят по стръмния път. Но преследвайки непостижимото, къде да спра? Кой е в състояние да опише всички превъзходства на любовта? Мисля, че и ангелите не биха ги описали според тяхното достойнство! О, блажена любов, подателко на всички блага! О, блажена любов, която правиш блажени ония, които са те възлюбили! Блажен, наистина преблажен е оня човек, който е придобил любовта, произхождаща от чисто сърце и от чиста съвест!

А като слушаш за любовта, не си представяй мирската и плътска любов, както е в кръчмите и на пиршествата между хората, чиято слава и чийто бог е коремът. Тяхната любов се ограничава с времето на угощението,тяхната любов е вражда срещу Бога.  Тук канят приятелите, а не – враговете; тук няма място за бедните; тук е смях, ръкопляскане и  шум; тук е пиянството и нечестието. За тази любов каза Апостолът: желаещия да бъде приятел на света, е враг на Бога ( Иак. 4:4). За тази любов, или по-добре да се каже – за тази прелест, за да не се изразим още по-силно;  та за тази любов, към която Бог не благоволи, Сам Бог каза, че и езичниците постъпват тъй: защото, ако обичате ония, които вас обичат, каква вам благодат и каква награда имате? (Мат. 5:47; Лук. 6:32)  Но ние говорим не за тази любов, не нея възвестяваме, не до нея се домогваме, а разбираме нелицемерната любов, безукоризнената, нескверната, безкористната, която всичко обхваща и се отличава с всяко добро дело, която ни посочи и нашият Господ, като каза: никой няма любов, по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели ( Иоан. 15:13).  Защото Сам Господ така ни научи и извърши, и душата Си положи за нас – не само за приятелите, но и за враговете. Защото Бог толкова обикна света, че отдаде и Своя възлюбен Син заради нас (Иоан. 3:16). За тази любов, имайки в себе си божествената любов, каза апостол Павел:  любовта не причинява зло на ближния, не отвръща със зло на злото и с укор на укора, но всякога е дълготърпелива, пълна с благост, не завижда… не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява, тази любов никога не отпада (1 Кор. 13:4-8).

Който има тази любов, той е блажен и в сегашния, и в бъдещия век. Който има тази блажена любов, той не се гордее, не завижда, към никого не изпитва ненавист, не презира бедния, не се отвръща от нищия, не оставя без подслон сирачето, вдовицата или странника. Който я има, той обича не само ония, които го обичат, както правят и езичниците, но – и ония, които го оскърбяват.  Имайки в себе си тази божествена любов, първомъченик Стефан се молеше така за тези, които го убиваха с камъни:  Господи, не зачитай им този грях! (Деян. 7:60). Още ще говоря и не ще престана да казвам: блажен е човекът, който е презрял всичко земно и тленно, и е придобил любовта!  Неговата награда расте с всеки ден, наградата и венецът му са вече готови, дарувано му е небесното царство. Него облажават всички ангели, хвалят го всички сили небесни, с радост ще го приемат ликовете на архангелите.  Пред него с готовност ще се отворят небесните врати и той с дръзновение ще влезе и ще застане пред Божия престол, ще бъде увенчан от Божията десница и ще царува заедно с Бога в безконечни векове.  Кой е по-блажен от него, кой е по-славен от него, кой е удостоен с по-висока чест от него?  Виждате на каква висота любовта възвежда ония, които я имат!  Прекрасно е казал Апостолът: не дължете никому нищо, освен взаимна любов (Рим. 13:8).  Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него (1 Иоан. 4:16) во веки.

Амин!

Вярванията ви не ви правят по-добър човек, поведението – да.
Тренирането на ума е нищо, щом няма състрадание.
Медитацията не струва, ако не може да види своите грешки.
Дхарма практиката е без полза, когато няма отдаденост.
Препятствията са без значение, щом имате благословиите.