Записки

Самомнението е бащата на сто други гряха. Ако се справим със самомнението в миг, ще се освободим и от подчинените му грехове.

Самомнението се побеждава със смирение, а любовта ( към всички и към Бога ) е окончателната и най-пълна и славна победа над греха. Ето ги стъпките …. без да възприемем истината до край като единствена възможна, в живота ни няма да достигнем до покаянието. Човешкото ни естество се противи на истината и точно тук е нужно съзнателно и доброволно насилване над самите себе си. Покаянието ражда смирение. От смирението идва любовта, а от любовта се ражда благодатта, без която е невъзможно нито едно истински добро и душеспасително дело или явление.

Знаете ли приятели защо греховете са толкова страшни?! При кражбата например не е материалната щета водеща и главна, макар да я има.

Кражбата унищожава милосърдието у човека.

Прелюбодействието убива любовта едновременно и в двамата.

Жестокостта и клеветата унищожават състраданието.

…. така биват убивани всички Господни дарове, които ни водят към Царството Небесно и към спасение. Прости Господи прости. Да прощаваме приятели всеки грях и всяка постъпка … така се заличава греха.

…защото над личното ни небе има вселени.

За да пробуди грешника от сън,
спасителната божествена благодат,
като насочва силата си към разрушаване
на опората, на която той се крепи и почива
със своето самомнение, прави следното:

Хвърля в болести този,
който е вързан от плътоугодие,
и като отслабва плътта,
дава на духа свобода и сила
да дойде на себе си и да изтрезнее.

Лишава от красота прелъстения
от своята красота и сила и го държи
в постоянна изнемощялост.

Подлага на робство и унижение този,
който разчита на своята власт и сила.

Отнема богатството на този,
който много разчита на него.

Посрамва като малко знаещ
този, който високоумничи.

Прекъсва връзките на този,
който разчита на тяхната здравина.

Разрушава чрез смъртта на лица
или чрез загубата на необходими неща
порядъка около този, който си мисли,
че установилият се около него ред е вечен.

С какво друго да отрезви държаните от външното щастие
в оковите на безгрижието, ако не със скърби и нещастия?
И не е ли целият ни живот преизпълнен с бедствия
именно заради това – да помогне на Божието намерение
да ни държи в трезвеност?…

Всички разрушавания на опорите на безгрижното самоугодничество
от този род представляват житейски обрати,
които, поради това, че винаги са неочаквани,
действат поразяващо и спасително.

Най-силно в това отношение действа
чувството за опасност за живота.
Това чувство разхлабва всички окови
и убива самомнението в самия му корен;
човек не знае къде да се дене.

Същото свойство имат и стресовите ситуации
и чувството за всеобща изоставеност.
И едното, и другото оставя човека сам със себе си
и от своето нищожество веднага
го препраща към Бога или го обръща.