Записки за ‘отричането’

Умът на отречението в известен смисъл е много просто нещо: имаме отречен ум когато осъзнаем, че всичко това не е голямата работа. Някой ви настъпил по крака – е, чак такъв проблем ли е? Колкото повече възприемаме този възглед, толкова повече се сдобиваме с отречен ум. Отреченост обаче звучи сякаш се отказваме от нещо. Но на практика е като в примера с миража. Няма как да се отречете от водата там, защото там вода няма – има само мираж. Още повече пък няма полза да се отричате от миража, защото какъв е смисъла да се отричаме от мираж? Човек просто трябва да разбере, че това е мираж. Такова разбиране е голямото отречение. В моментът, в който разбереш, че е мираж, ти най-вероятно дори няма да отидеш нататък, защото ще знаеш, че е измама. Или дори да отидеш, няма да има разочарование, защото вече знаеш какво има там. Или в краен случай поне разочарованието ще е малко :-)