Живее този, който е полезен на мнозина, живее този, който е полезен на себе си.
А пък онези, дето се спотайват и бездействат – за тях домът е като гроб. На тях спокойно можеш да им изпишеш името върху мрамора на собствения праг – те са изпреварили смъртта. Бъди здрав.
Имало някога една много бедна стара жена. Толкова бедна, че понеже нямало кой да се погрижи за нея, се налагало да си осигурява прехраната като събира съчки в гората и после ги продава за някой грош или за малко храна. Веднъж, докато се прибирала с един голям наръч, толкова и дотежало, че преуморена, паднала назад и не могла повече да стане. Полежала така известно време, после, събрала всичките си сили, се опитала да се надигне. Дървата обаче били толкова тежки и тя така преуморена, че не могла да ги помръдне. Опитала пак и пак, безуспешно. Тогава, събрала в гласа си цялата мъка от тежкия си и безрадостен живот, тя извикала от дъното на сърцето си:
– Господи! Къде си, Господи!
И се случило чудо – трогнат от мъката и, сам Бог
се изправил пред нея, цял окъпан в светлина.
– Какво искаш, добра жено? – попитал той – Поискай всичко на този свят! Обещавам ти да изпълня всяко твое желание!
Старицата се изправила полекичка, въздъхнала и рекла:
– Можеш ли, моля те, да ми задигнеш пак на гърба наръча с дървата?
Истинският пътешественик няма фиксирани планове, нито намерение за пристигане.
Животът е онова, което ни се случва докато си правим плановете за него.
Как искаш да разбереш Бога – попитала мишката, –
когато не можеш да разбереш дори мен?