Архив за месец January, 2011

Усмивката е светлината в прозореца на лицето ти,
която показва на хората, че си у дома.

По-добре е да си оптимист който понякога греши,
отколкото песимист който винаги излиза прав.

Във всяко семейство
има истински Буда.

В суматохата на всекидневието
има истински Път.

Ако хората могат, без да си кривят душата,
да живеят в съгласие помежду си
и с радост да си говорят приветливи слова

когато родителите и децата
се обичат взаимно
и живеят душа в душа
това е хиляди пъти по-ценно
от “регулирането на дишането”
и “съзерцанието на сърцето”.

Когато духа силен вятър
и дъжд се лее като из ведро,
животните и птиците
не се чувстват добре.

Когато слънцето свети ярко
и ласкав ветрец полъхва,
от дърветата и тревите
лъха на бодрост.

Но разбери – няма ден, в който
в живота на природата да няма
съгласие.

И няма ден, в който сърцето на човека
да не се изпълва с радост.

Единственият начин
човек да се отплати на своя учител
е като не остава цял живот ученик.

В нашия орден имаме двама възрастни братя. Единият е брат Ахел, а другият е брат Сез. Те непрекъснато пътуват между манастирите, за да проповядват. Един-два пъти годишно идват и при нас.Това винаги е голямо събитие.

Когато говори брат Сез, сякаш слушаме песен на райски птици.
Речта на брат Ахел има почти обратния ефект.
Той говори неясно и завалено.

Колкото по-силно е впечатлението от брат Сез,
толкова по-бързо се изпарява, докато не остане нищо.

Речта на брат Ахел не е толкова впечатляваща,
но прониква в сърцата ни и остава там.

Тогава ние разбрахме, че проповедите на брат Сез
идват изцяло от ума му, въздействайки върху нашите умове.

Докато проповедите на брат Ахел
извират направо от същността му
и въздействат върху нашата същност.

Да, професоре, мислене и познание
са две различни неща.
Човек трябва да се стреми
към познание. Това е пътят към Бог.