Записки

текст и превод

Понякога си мисля, че най-голямото постижение на съвременното общество е доведената до съвършенство търговия със самсара и съпровождащата я безплодна обърканост. За мен съвременното общество представлява тържество на факторите, които водят встрани от истината, които правят от нея нещо, за което е трудно да се живее, и които дори карат хората да се съмняват в съществуването й. И като си помислим, всичко това става в цивилизация, която твърди, че боготвори живота, но всъщност го лишава от всякакво истинско значение, която говори безспирно за „ощастливяване” на хората, но всъщност се изпречва на пътя им към всеки истински източник на щастие!

Тази съвременна самсара се подхранва от грижите и потиснатостта, които създава и с които ни принуждава да свикнем, които старателно подхранва посредством консуматорската машина, която пък на свой ред непрекъснато ни принуждава да бъдем алчни, за да функционира. Самсара е много добре организирана, гъвкава и изтънчена, тя ни връхлита от всеки възможен ъгъл със своята пропаганда и създава около нас почти непро­биваема стена от пристрастяване. Струва ни се, че колкото повече се мъчим да избягаме, толкова по-дълбоко пропадаме в капаните, които тя така умело поставя навсякъде около нас. Както казва тибетският учител от осемнадесети век Жикме Лингпа: „Упоени от многото разнообразни усещания, съществата блуждаят безспир в порочните кръгове на самсара.” Обзети от фалшиви надежди, мечти и амбиции, които обещават щастие, но водят само до скръб, ние приличаме на хора, които пълзят в безкрайна пустиня и умират от жажда.

А единственото, което ни предлага самсара, е чаша солена вода, от която ставаме още по-жадни.

Да гледаме на живота сериозно не означава през цялото време да медитираме, сякаш живеем в Хималаите или в древния Тибет. В съвременния свят човек трябва да работи, за да изкарва прехраната си, но в никакъв случай не бива да се затваря в рамката „от къщи на работа, от работа вкъщи” – съществувание, при което човек не си дава сметка за по-дълбокия смисъл на живота.

Нашата задача е да открием равновесието, да намерим средния път, да се научим да не се претоварваме с външни дейности, а да опростяваме живота си колкото се може повече.

Ключът към намирането на щастливото равновесие в съвременния свят е простотата.

Имаш избор между това да заслужаваш възнаграждение и да не получиш материално такова, или да получиш, но да не го заслужаваш. Аз взех решение по-скоро да направя нещо добро без материално възнаграждение, вместо печалби прецаквайки хората. Надявам се, че и ти ще направиш същото, защото по този начин твоята програма ще е принос към обществото вместо обществен проблем.

Към полъха на вятъра
и смачкващата я пета
еднакво нежна е тревата.

Предложиха ми избор между нищо и тъга. Избрах тъгата…