Записки

Във всеки дъх
ако сам си центърът
на своите желания
ще изгубиш
на любимия си
благодатта.

Но ако с всеки дъх издишваш
собствените си претенции,
екстазната любов
ще дойде скоро.

Във всеки дъх
ако сам си центърът
на своите мисли,
над тебе ще се спусне
есенна тъга.

Но ако с всеки дъх
опустяваш
сякаш зиме,
ще израсте в тебе
пролетната радост.

Твоето нетърпение
идва от стремежа ти
да намериш търпението.
Изостави това усилие
и мир ще дойде.

Всичките ти неизпълнени желания
идват от жаждата ти
да намериш осъществяването им.
Изостави ги всичките
и ще ги получиш в дар.

Влюби се
в агонията на любовта,
не в екстаза й.
Тогава любимият
ще се влюби в теб.

Можем да сведем грижите за себе си до тия, които полагаме за другите от все сърце.

Повечето хора, та дори и в тая сравнително свободна страна, поради невежество и заблуденост дотам потъват в излишни грижи и безполезен тежък труд, че не успяват да откъснат най-сладките плодове на живота: пръстите им са станали твърде непохватни и треперещи от непосилния труд.

Който все работи, няма време да се почувства човек, не може да си позволи човешки отношения с хората – това би обезценило труда му на пазара. Той няма време да бъде друго освен машина.

Кога да си дава сметка за своето невежество – а без подобни равносметки няма зрелост, – след като толкова често му се налага да използва познанията си? Такъв човек би трябвало първом да го облечем и нахраним безплатно, да го освежим с приятна напитка и сетне да го преценяваме.

Най-добрите страни на природата ни, също като прашеца по току-що откъснат плод, могат да се съхранят само при свръхнежно докосване. А ние съвсем не се отнасяме нежно нито към себе си, нито към ближните.