Субути попитал: “Ти казваш, Почитаеми, че следващия Пътя не е нужно да увеличава щастието и добротата си. Защо да е така?”
Буда отвърнал: “Субуди, истинския последовател ще изразява щастие и доброта, но няма да е ограничен с представи за щастие и доброта. Затова и казвам, че не е нужно да се стремим към увеличаването на щастието и добротата (което са само капани на концепциите) – защото и щастието, и добротата ще бъдат там дори без всякаква идея че ги има.”
Представете си, че има банка, която всеки ден зарежда по сметката ви 86 400 лева. Остатъкът не се прехвърля за следващия ден. Всяка сутрин служителите изтриват онова, което не сте успели да похарчите. Какво ще направите? Ще използвате всичко до стотинка разбира се !
Всеки от нас разполага с такава банка. Нейното име е ВРЕМЕ. Всяка сутрин имате в наличност 86 400 секунди. Всяка нощ онова, което не сте успели да инвестирате за добри дела, бива заличено безследно. Всеки ден за вас се отваря нова сметка. И всяка вечер тя се закрива. Ако не успеете да използвате депозита от деня, загубата е за ваша сметка. Няма шанс да си върнете изгубеното. Няма начин да го прехвърлите за утре. Трябва да живеете в настоящето с това, което ви е дадено днес. Инвестирайте го така че да се радвате на здраве щастие и успех. Часовникът тиктака. Направете деня си възможно най-добър.
Времето не чака никого. Вчерашният ден е история. Утрешният ден е мистерия. Днешният ден е дар.
Не е нужно да сме добри – трябва да сме просто себе си,
да разпознаем и живеем според истинската си природа…
Няма значение колко тежко е било вчера.
Винаги можеш да започнеш наново днес.
Срещата с живота ни се случва точно сега.
Мястото на среща е точно там, където сме.
Това, от което повечето от нас имат нужда, са куражът и смирението наистина да поискат помощ от дълбините на сърцето си, да помолят за състраданието на просветлените същества, да помолят за пречистване и изцеление, да помолят да получат сили да разберат смисъла на страданията ни и да ги променят; на относително ниво да поискат по-голяма яснота в живота си, покой и способност да различават, да поискат да осъзнаят абсолютната природа на ума …
Tъгата на хората е като кладенец.
Никога не знаеш колко е дълбока…