Записки за ‘живот за мига’

Човечеството е създадено да твори велики неща. Това, да сме част от него, само по себе си е чудо. Максималното, което можем да направим, е да сме човеци, да сме адекватни и да се стремим към светлината. Да сме отговорни към тези около нас, да даваме добър пример. Ние не можем да направим светът по-чист или всички хора изведнъж по-добри. Или да се просветлим без време. Трябва да си извървим пътя, да изживеем живота си, да проумеем грешките си. Ако някой ни вземе и ни пренесе за миг в края на пътя, няма да ни е интересно там, няма да се чувстваме на място. Трябва да го достигнем сами.

* * *

Където сме в момента, за там сме. Това ни е нивото в този момент.

След като се отвърне от Бога, човек спира вниманието единствено на себе си и поставя себе си за главна цел на своя живот и дейност. Това вече е и поради факта, че след като е изоставил Бога, за него не съществува нищо по-висше от него самия, и особено поради това, че след като по-рано е получил от Бога всяка пълнота, а сега е опустял от Него, той бърза и се грижи как и с какво да се изпълни. Образувалата се в него чрез отпадането от Бога, пустота непрестанно разпалва незадоволима с нищо, неопределена, но непрестанна жажда. Човекът е станал бездънна пропаст; с всички сили се мъчи да запълни тази бездна – но не вижда и не чувства напълване. Поради това през целия си живот той е в пот, труд и големи подвизи, зает е с разнообразни неща, в които очаква да намери утоляване на изгарящата го жажда. Тези неща поглъщат цялото му внимание, цялото му време и цялата му дейност. Те са първото благо, в което той живее със сърцето си.

Оттук се разбира защо човек, поставяйки си за изключителна цел себе си, никога не е в себе си, а постоянно е извън, в сътворените или изобретени от суетата неща. Отпаднал е от Бога, Който е пълнота на всичко; сам е пуст; останало му е като че ли да се разлее по безкрайно разнообразните неща и да живее в тях. Така грешникът жадува, грижи се, суети се за неща извън себе си и извън Бога, за много и разнообразни неща. Затова характерната черта на греховния живот е, при безгрижие относно спасението, грижа за много неща, многогрижие (Лук. 10:41). Оттенъците и нюансите на това многогрижие зависят от свойствата на образувалите се в душата пустоти:

  • Пустотата на ума, забравил за Единия, Който е всичко, ражда грижа за многознаене, разследване, изследвания, любопитство.
  • Пустотата на волята, лишила се от притежаване на Единия, Който е всичко, ражда желание за много неща, стремеж към притежаване на много неща или притежаване на всичко, така че всичко да бъде в наша воля, в наши ръце: това е любов към притежаването.
  • Пустотата на сърцето, лишило се от наслаждаването на Единия, Който е всичко, формира жажда за много и разнообразни удоволствия или търсене на онези безбройни предмети, в които очакваме да намерим наслада за вътрешните и външните
    си сетива.

Така грешникът, намирайки се непрестанно в грижи за много знаене, много притежаване и много наслаждаване, се наслаждава, придобива, любопитства. Това е кръговрат, в който той се върти през целия си живот. Любопитството примамва сърцето, очаква да вкуси удоволствие и увлича волята.

Че това е така – всеки може да провери сам, като извърши наблюдение над движенията на душата си в продължение поне на един ден.

Не четете книги!
Не рецитирайте поеми!
Като четете книги само очите ви отслабват
оставяйки ви хлътналите очни ями.
Когато редите стихове, сърцето ви изтича
полекичка с всяка промълвена дума.

Хората твърдят, че четенето разтушава.
Разказват, че рецитирането на поеми е забавно.
Но ако устните ви непрестанно произвеждат звуци
подобно на мухи, жужащи есен,
ще се превърнете най-много в хилав старец.
И дори да не се обърнете във старец
да трябва да ви слушат е така досадно.

Тъй по-добре е
да затвориш очи, седейки в кабинета
със спуснати завеси; да пометеш;
да запалиш инсенс.
Красиво е да слушаш вятъра,
да чуеш дъжда,
да се разходиш щом си енергичен
и да поспиш, когато ти се спи.

/ дзен поема от Yang Wanli, XII век /

… с уточнението, че според мен под “Когато започнах да обичам себе си” се разбира онова, което се случва след като се приемем такива, каквито сме. Защото мнозина се “обичат” и си угаждат, без да са в мир със себе си. И от това не произлиза нищо добро…

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича “автентичност“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това “признание“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това “зрелост“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това “увереност в себе си“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това “простота“.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това “позиция на здравословния егоизъм”. Сега го наричам “любов към самия себе си“.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е “скромност“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това “реализация“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка “мъдрост на сърцето“.

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: “Това е животът!

Ако сте депресирани, значи живеете в миналото.
Ако сте изпълнени с грижи, значи живеете в бъдещето.
Ако сте омиротворени, значи живеете в настоящето.

Представете си, че има банка, която всеки ден зарежда по сметката ви 86 400 лева. Остатъкът не се прехвърля за следващия ден. Всяка сутрин служителите изтриват онова, което не сте успели да похарчите. Какво ще направите? Ще използвате всичко до стотинка разбира се !

Всеки от нас разполага с такава банка. Нейното име е ВРЕМЕ. Всяка сутрин имате в наличност 86 400 секунди. Всяка нощ онова, което не сте успели да инвестирате за добри дела, бива заличено безследно. Всеки ден за вас се отваря нова сметка. И всяка вечер тя се закрива. Ако не успеете да използвате депозита от деня, загубата е за ваша сметка. Няма шанс да си върнете изгубеното. Няма начин да го прехвърлите за утре. Трябва да живеете в настоящето с това, което ви е дадено днес. Инвестирайте го така че да се радвате на здраве щастие и успех. Часовникът тиктака. Направете деня си възможно най-добър.

Времето не чака никого. Вчерашният ден е история. Утрешният ден е мистерия. Днешният ден е дар.

Срещата с живота ни се случва точно сега.
Мястото на среща е точно там, където сме.