Колкото и многобройни да с чувстващите същества,
заклевам се всичките да ги спася.
Колкото и неукротими да са страстите,
заклевам се всичките да ги угася.
Колкото и необятни да са дхармите,
заклевам се да ги овладея до една.
Колкото и непостижимо да е състоянието на Буда,
заклевам се да го постигна.
Земята има достатъчно ресурси да изхрани всички живи същества,
но дори и цялата Вселена не е достатъчна
да задоволи желанията на едно човешко същество.
Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка – красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: “Погледни внимателно, виж!” Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.
След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти – си кърпа с пет възела. Тези възли са – агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм.
След това Буда казал:
— Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя?
Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати. Някой
възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати.
След това попитал:
— Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!
БОДХИДХАРМА завещал робата и паницата си на избрания от него приемник и оттогава насетне всеки следващ учител ги предавал на монаха, когото избирал за следовник. Гунин бил петият поред учител по Дзен. Един ден той оповестил, че ще го замести онзи, който напише най-хубавия стих, изразяващ истината за тяхната секта. Тогава ученият настоятел от манастира на Гунин взел четка и туш и написал с изящни йероглифи:
Тялото е дървото Бодхи,
духът е сияйно огледало.
С учение ще му придаваш блясък,
иначе прах ще го замъгли.
Никой от другите монаси не посмял да си съперничи с настоятеля на манастира. Но привечер Йено, скромен послушник, който работел в кухнята, минал през залата, където бил окачен стихът. След като го прочел, взел четчицата, която била наблизо, и с грубата си ръка добавил под горния стих:
Бодхи не е дърво;
и няма сияйно огледало.
Щом всичко води началото си от Нищо,
где ще се събира прахът?
Късно вечерта Гунин, петият от учителите, повикал Йено в стаята си:
— Прочетох стихотворението ти — споделил той, — и те избрах за мой приемник. Ето: вземи робата и паницата ми. Но настоятелят и другите ще ти завидят и могат да ти сторят зло. Ето защо искам да напуснеш манастира още тази нощ, докато другите спят.
Сутринта настоятелят научил новината и веднага се спуснал след Йено. По обед го застигнал и, без да каже дума взел да дърпа робата и паницата от ръцете му.
Йено сложил робата и паницата на един камък край пътя.
— Това са само неща, които не са нищо повече от символи — казал той. — Ако толкова много ги желаете, моля, вземете ги.
Монахът алчно посегнал и ги сграбчил. Но не могъл да ги помръдне. Те били станали тежки като планина.
— Простете ми — проговорил той най-сетне. — Аз Всъщност желая познанието, а не предметите. Ще ме учите ли?
Йено отговорил:
— Спри да мислиш „това е мое“ и „това не е мое“.
После ми кажи, къде си ти.
Кажи ми още как е изглеждало лицето ти, преди твоите родители да се родят.