Записки

Ако мислиш ” Сразен съм” – сразен си.
Ако мислиш “Не смея” – не смееш.
Ако казваш “Бих искал”,
но си мислиш “Не мога” –
просто няма как да успееш.

Ако мислиш, че губиш ,
“загубен си” – ще ти каже светът без упойка.
Успехът се крие във твоята воля
и е в умствената ти настройка.

Ако мислиш “Назад съм” – назад си.
Който мисли високо – не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен,
щом си тръгнал да търсиш награда.

Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват облога.
Но човекът, който печели играта е този,
който мисли: “АЗ МОГА”

Срещата с живота ни се случва точно сега.
Мястото на среща е точно там, където сме.

Въпросът не е: “Има ли живот след смъртта?”. Не.
Въпросът е: “Има ли живот ПРЕДИ смъртта?”

Промяната на света зависи и от нас:
всяко сторено добро се умножава многократно,
всяко зло – също. Изборът е в нас:

Родени сме да бъдем истински, а не съвършени…

Това е моята проста религия. Няма нужда от храмове, няма нужда от сложна философия. Собственият ни ум, сърцето ни е нашият храм. Философията ни е добротата.

И цялата вода в морето не може да потопи кораб, ако не проникне в него. По същия начин, негативността в света не ще ви победи, ако не и позволите да проникне във вас.

“Медитация” – това е термин, с който се злоупотребява. Трябва да го сменим с “Жив”. Защото, няма значение дали са три или пет минути, по време на медитацията вие сте живи, вие сте осъзнато живи! В момента, по същество, ние сме като ходещи трупове. Докато пием чай, мислим за други неща; когато гледаме красивите дървета, не можем да осъзнаем тяхната зелена красота.

Да си жив е много важно, но да си напълно жив е дори още по-важно.

Конгтрул Ринпоче ни съветваше да се молим на Гуру,
всички Буди и Бодхисаттви и да искаме от тях
да ни дарят със своите благословии,
“така че да се роди в мен сърцето на тъгата”.

Но какво е “сърце на тъгата”? Представете си, че някоя нощ сънувате сън. Макар че сънят е приятен, дълбоко в себе си знаете, че ще трябва да се събудите и тогава всичко ще приключи. В живота е същото – рано или късно, в каквото и състояние да са нашите взаимоотношения, или здраве, или работата ни, както и всеки друг аспект от нашия живот – всичко, абсолютно всичко ще се промени.

Малката камбанка, звъняща в задната част на главата ви за да ви подсети за тази неизбежност е, което наричаме “сърце на тъгата”. Животът, осъзнавате, е състезание с времето и вие не бива да отлагате Дхарма практиката за следващата година, следващия месец, следващия ден – защото това утре може никога да не се случи.