Записки

Един човек искал да се самоубие и решил да скочи от мост. Но отдолу стар рибар го видял и му казал:
– Ей, ела за малко.
– Не мога. Ще скачам. – отговорил самоубиеца.
– Ела като ти казвам! – казал стареца.
Отишъл човекът при стареца, и му рекъл:
– Дотегна ми от живота, старче.
А старецът му отговорил:
– Прибери се у вас, седни, успокой се и прочети ей тази бележка. – и му дал едно сгънато листче.
Човекът се прибрал и прочел бележката. На нея пишело: “Няма да е все така!” Брей, казал си човекът, в това има смисъл, и се заловил за работа. Натрупал много пари, фирми, коли, жени.
Един ден се сетил за стария рибар, който му помогнал преди време с бележката.
Отишъл при него и му казал:
– Старче, ти ми помогна преди време и сега искам да ти се отблагодаря. Ще ти купя една яхта да си ловиш риба, някоя къща да ти построя или каквото кажеш, сега имам много пари.
А старецът му казал:
– Момче, пазиш ли бележката? –попитал старецът.
– Да–отговорил човекът.
– Извади я и я прочети пак….

Щом обичаш миналото си – прегърни с две ръце настоящето,
защото някой ден и то ще стане твое минало.

Обичай сега, прави красиви неща сега –
за да има обич и красиви неща в живота ти после.

Дясното ни полукълбо е напълно отдадено на настоящия момент. То е за “точно тук, точно сега.” Дясното ни полукълбо мисли в картини и се учи кинестетично от движенията на телата ни. Информация под формата на енергия се влива едновременно от всички наши сетивни системи, а след това избухва в един огромен колаж от това как изглежда настоящия момент, какъв аромат и вкус има, как се усеща и как звучи. Аз съм енергийно същество, свързано с цялата енергия около мен, чрез съзнанието на дясното ми полукълбо. Ние сме енергийни същества свързани едно с друго – чрез съзнанието на десните ни полукълба – в едно човешко семейство. И точно тук, точно сега, ние сме братя и сестри, на тази планета, и сме тук, за да направим света едно по-добро място. И в този миг ние сме съвършени, ние сме цели и ние сме красиви.

Лявото ми полукълбо – нашето ляво полукълбо – е едно много различно място. Лявото ни полукълбо мисли линейно и методично. Нашето ляво полукълбо е изцяло отдадено на миналото и е изцяло отдадено на бъдещето. Лявото ни полукълбо е проектирано да вземе този огромен колаж на настоящия момент и да започне да избира детайли, още детайли и повече детайли за детайлите. След това то категоризира и организира цялата тази информация, асоциира я с всичко, което сме научили в миналото и проектира в бъдещето всички наши възможности. Лявото ни полукълбо мисли със средствата на езика. То е този непрекъснат мозъчен брътвеж, който свързва мен и моят вътрешен свят с външният ми свят. То е онзи малък глас, който ми казва, “Хей, трябва да си спомниш да вземеш банани на път за вкъщи. Трябват ми за утре.”

То е онзи пресметлив ум, който ми напомня кога трябва да изпера. Но може би най-важното, то е онзи малък глас, който ми казва, “Аз съм. Аз съм.” И веднага щом лявото ми полукълбо ми каже “Аз съм”, аз се отделям. Ставам самостоятелен индивид, отделен от енергийния поток около мен и отделен от вас.

* * *

След това изгубих равновесие и се опрях на стената. Погледнах към ръката си и осъзнах, че вече не мога да определя границите на тялото си. Не мога да определя къде започвам и къде свършвам, понеже атомите и молекулите на ръката ми се сливаха с атомите и молекулите на стената. И всичко което можех да засека беше една енергия.. енергия.

И се запитах, “Какво не ми е наред? Какво става?” И в този миг, брътвежа в мозъка ми, брътвежа в лявото полукълбо на мозъка ми, напълно заглъхна. Сякаш някой взе дистанционно управление и натисна бутона за заглушаване. Пълна тишина. Отначало бях шокирана да се озова в един тих ум. Но след това незабавно бях пленена от великолепието на енергията около мен. И понеже вече не можех да определя границите на тялото си, се почуствах огромна и обширна. Почуствах се като едно цяло с всичката енергия, и беше прекрасно.

И понеже не можех да определя позицията на тялото ми в пространството, се почуствах огромна и обширна, като дух току що освободен от бутилката си. А духът ми се рееше свободно, като голям кит, плъзгащ се плавно през море от тиха еуфория. Нирвана. Открих Нирвана. И си спомням как си мислех, че няма начин някога да натикам своята огромност обратно в това миниатюрно тяло.

Но тогава осъзнах, “Ама аз съм още жива! Още съм жива, и открих Нирвана. А ако аз съм открила Нирвана и все още съм жива, тогава всеки, който е жив, може да открие Нирвана.” И си представих един свят, изпълнен с красиви, мирни, състрадателни, обичащи хора, които знаеха, че могат да дойдат на това място по всяко време. И че могат нарочно да изберат да встъпят в правия път на левите си полукълба и да открият покоя. Тогава осъзнах какъв страхотен дар би могло да бъде това преживяване, какво ударно прозрение може да бъде, за това как живеем живота си. И това ме накара да се възстановя.

Цялата история вижте в представянето в TED.

Щастието не се добива
по силата на волята
или на изтерзаното усилие.
То бездруго винаги присъства,
осезаемо и съвършено,
в отпускането и безгрижието.

Не тревожи се,
няма нужда нищо да се върши.
Всичко, което в ума се случва,
няма никакво значение,
тъй като не е реално.

Не вкопчвай се. Не оценявай.
Оставяй всичко от само себе си да става
– да се появява и да си отива –
недей променя нищо.

Всичко се разтваря и наново почва,
непрестанно.
Наш’то търсене на щастие
не позволява ни това да видим.

Подобно на дъгата, към която се стремим
но никога не можем да достигнем;
така и щастието не съществува,
при все това то винаги е тук
и всеки миг е с тебе.

Не си мисли, че добро и лошо са реални;
те са като миражи на дъга.
В копнежа да достигнеш онова,
що не може да се прегърне,
ти сам се изтощаваш непрестанно.

Веднъж откажеш ли се от тоз стремеж,
пред теб простор ще се разкрие:
уютен, необятен и удобен.
На него ти се наслади!

Всичко вече те очаква тука.
Недей да търсиш повече.
Не поемай през непроходни джунгли,
да търсиш слона,
който спокойно
вече чака в дома ти.

Нищо не прави.
Недей насилва.
Нищо не желай.
И всичко от само себе си
ще се получи.

Попитали Далай Лама какво най-много го изненадва
относно човечеството, а той отговорил:

Човекът, защото жертва здравето си, за да печели пари.
После жертва парите, за да си възвърне здравето.
И след това е толкова неспокоен за бъдещето,
че не се радва на настоящето.

Резултатът е, че не живее нито в настоящето, нито в бъдещето.
Живее, сякаш никога няма да умре
и после умира, без никога да е живял!

Аз гледам първо да свърша онова, което е за душата.
После – ежедневните неща. Така се чувствам удовлетворен, и дори да не съм успял да свърша ежедневните, пак не съжалявам…

Да, наистина, така е. Защото душата на човек има нужда от своето и не може да го намери във всекидневните суетни. Затова, колкото и да се стараем в тях, все не се чувстваме удовлетворени – защото не сме и дали онова, което НЕЯ я засища. А когато сторим каквото е важно за нея, тя е щастлива и всичко останало – свършено или несвършено – е без значение…

Кармата, произхождаща от действия, не може да бъде изчерпана с бездействие.

Любовта е грижа, напътствие и ласка в този момент.

Светът остава същия, ние се променяме.

Не утре или догодина, но сега, в този миг, неотложно!

Не съществува начало  или край,
има само действие.

Няма започване или постигане,
съществува само сега.

Самото пътуване носи радост,
не мястото за което сме се запътили.

Ако я нямаше тактовата честота живот-смърт, живот-смърт, хората нямаше да ценят живота си и щяха да си губят времето за незначителни неща.