Простотата на живота
Текстове / 12.02.2009, 01:50 / Тrackback.Открай време животът ни е жалък, мравешки, макар в мита да се казва, че отдавна сме се превърнали в хора; бием се с жерави като същински пигмеи, трупаме грешка след грешка и кръпка връз кръпка, а върховните ни добродетели се подклаждат от незначителни и лесно отстраними злочестини. Животът ни се прахосва в дреболии. За честния човек е предостатъчно да знае да брои на пръсти, най-много да си помогне и с десетте пръста на нозете. Простота, простота и пак простота! Вършете по две-три неща, а не по сто, че и по хиляда едновременно; вместо до милион бройте до десет, та всичките ви сметки да се побират на дланта. Това разбунено море – цивилизацията – е тъй помръкнало от облаци, раздирано от бури, насечено от плитчини и всевъзможни рифове, че решен ли е да не потъне и да достигне своя пристан, човек трябва да е отличен навигатор, да се ориентира без помощта на звездите. Опростявайте, постоянно опростявайте!
…
Втълпили сме си, че истината е далеч, в покрайнините на Вселената, отвъд най-далечната звезда, преди Адам и подир най-последния земен жител. Във вечността наистина има нещо истинско и величествено. Но място, време, обстоятелства за нас са винаги тук и сега. Бог е всевишен в настоящия миг и безкрайния низ на годините не ще усили божествената му мощ. Единствения начин да познаем възвишеното и благородното е непрестанно да попиваме заобикалящата ни действителност.