Записки

Всеки път, когато имах възможност да видя лицето на Бог Кришна и Неговата флейта, дори и насън, двама врагове се явяваха пред Мен. Това бяха насладата и любовта, и тъй като те отнеха разсъдъка Ми, Аз не бях в състояние да се нагледам на лицето на Кришна докато очите Ми се наситят. Ако случайно дойде такъв момент, та да мога отново да видя Кришна, тогава бих обожавала тези секунди, минути и часове с цветни гирлянди и паста от сандалово дърво, и бих ги украсила с всички видове скъпоценности и украшения.

Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.

Летящите хора са малко на брой,
но техният свят е до болка и мой.

Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.

Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.

Летящите хора – повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди, и смях.

Летящите хора, макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мига.

Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат, та летежът да стане.

Летящите хора ги срещаш и ти,
но техният полет е в други среди.

Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът – мечта.

Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси.

Имало някога една много бедна стара жена. Толкова бедна, че понеже нямало кой да се погрижи за нея, се налагало да си осигурява прехраната като събира съчки в гората и после ги продава за някой грош или за малко храна. Веднъж, докато се прибирала с един голям наръч, толкова и дотежало, че преуморена, паднала назад и не могла повече да стане. Полежала така известно време, после, събрала всичките си сили, се опитала да се надигне. Дървата обаче били толкова тежки и тя така преуморена, че не могла да ги помръдне. Опитала пак и пак, безуспешно. Тогава, събрала в гласа си цялата мъка от тежкия си и безрадостен живот, тя извикала от дъното на сърцето си:

– Господи! Къде си, Господи!

И се случило чудо – трогнат от мъката и, сам Бог
се изправил пред нея, цял окъпан в светлина.

– Какво искаш, добра жено? – попитал той – Поискай всичко на този свят! Обещавам ти да изпълня всяко твое желание!

Старицата се изправила полекичка, въздъхнала и рекла:

– Можеш ли, моля те, да ми задигнеш пак на гърба наръча с дървата?

Веднъж след като пристигнеш някъде,
вече няма нужда да бързаш където и да е.

Има шест начина да гледаш нещата, за да видиш ясно:

Наблюдавай промяната на четирите сезона докато възприемаш външния свят –
ще осъзнаеш непостоянството, ще постигнеш безпристрастност и ще развиеш фокус на ума.

Наблюдавай ситуации в които помощта се отплаща с вреда –
ще изпиташ необикновеното, дълбоко чувство, че фиксациите ти се подкопават.

Наблюдавай чуждите безсмислени реакции на привързаност и отхвърляне –
със силна целеустременост да постигнеш освобождение от Самсара,
няма да изпитваш повече нужда от абсолютно нищо.

Наблюдавай липсата на благодарност,
която разглезените деца демонстрират към родителите си;
след това няма с такава готовност да даваш доверието си на другите.

Наблюдавай факта, че когато умрат,
дори и най-помпозните си заминават голи и сами;
ще забележиш, че фиксациите ти върху притежания и семейство се подкопават.

Наблюдавай добротата на учителите си, твоите водачи по пътя на Освобождението;
ще изпиташ такава дълбока преданост, че сълзите ти ще потекат сами.

Осъзнай напълно обстоятелствата на своето объркано състояние –
и приятните, и неприятните – по гореописаните начини;
това ще събуди безпристрастност и убедеността, че трябва да постигнеш свобода.

Ако искаш да построиш кораб,
не започвай да разпределяш работата,
да даваш заповеди, да караш хората да събират дъски.

Вместо това ги научи да копнеят за необятното…

Животът без доброта и Дхарма е като:

Шепа пясък, която изтича между пръстите ни;
полски мак, увяхващ скоро след откъсването му;
лодка без кормило и весла;
скъпоценен камък, заровен в земята;
пазар след края на пазарен ден;
два влака, пътуващи в различни посоки.

Понякога си мисля, че най-голямото постижение на съвременното общество е доведената до съвършенство търговия със самсара и съпровождащата я безплодна обърканост. За мен съвременното общество представлява тържество на факторите, които водят встрани от истината, които правят от нея нещо, за което е трудно да се живее, и които дори карат хората да се съмняват в съществуването й. И като си помислим, всичко това става в цивилизация, която твърди, че боготвори живота, но всъщност го лишава от всякакво истинско значение, която говори безспирно за „ощастливяване” на хората, но всъщност се изпречва на пътя им към всеки истински източник на щастие!

Тази съвременна самсара се подхранва от грижите и потиснатостта, които създава и с които ни принуждава да свикнем, които старателно подхранва посредством консуматорската машина, която пък на свой ред непрекъснато ни принуждава да бъдем алчни, за да функционира. Самсара е много добре организирана, гъвкава и изтънчена, тя ни връхлита от всеки възможен ъгъл със своята пропаганда и създава около нас почти непро­биваема стена от пристрастяване. Струва ни се, че колкото повече се мъчим да избягаме, толкова по-дълбоко пропадаме в капаните, които тя така умело поставя навсякъде около нас. Както казва тибетският учител от осемнадесети век Жикме Лингпа: „Упоени от многото разнообразни усещания, съществата блуждаят безспир в порочните кръгове на самсара.” Обзети от фалшиви надежди, мечти и амбиции, които обещават щастие, но водят само до скръб, ние приличаме на хора, които пълзят в безкрайна пустиня и умират от жажда.

А единственото, което ни предлага самсара, е чаша солена вода, от която ставаме още по-жадни.

Всеки от нас има свой идеал, своя мисия, която трябва да изпълни в живота. Каквото и друго да бъде изгубено, докато този идеал не е загубен и това призвание не е накърнено, нищо не може да ни убие. Богатството може да дойде и да си отиде, нещастията може да се трупат високи колкото планини, но ако сте запазили идеала непокътнат, нищо не може да ви унищожи. … Но когато идеалът ви бъде загубен и мисията ви умре, нищо не може да ви спаси. Цялото богатство на света не може да ви спаси.

А какво са нациите, ако не умножени индивиди? По същия начин всяка нация има да изпълнява своя мисия в хармонията от националности; и докато тази нация се придържа към своя идеал, тя не може да бъде унищожена от нищо; но ако се откаже от него и от призванието си и тръгне след нещо друго, животът й се скъсява и тя изчезва.

Така е и с религиите. Фактът, че всички големи религии са живи и днес доказва, че те трябва да са запазили своята мисия непокътната; въпреки всички грешки, въпреки всички раздори, въпреки инкрустациите на толкова много форми и образи в тях, сърцето на всяка една е здраво – то е пулсиращо, биещо, живо сърце. Те не са загубили, нито една от тях, голямата мисия заради която са дошли.