Записки

Имало някога една много бедна стара жена. Толкова бедна, че понеже нямало кой да се погрижи за нея, се налагало да си осигурява прехраната като събира съчки в гората и после ги продава за някой грош или за малко храна. Веднъж, докато се прибирала с един голям наръч, толкова и дотежало, че преуморена, паднала назад и не могла повече да стане. Полежала така известно време, после, събрала всичките си сили, се опитала да се надигне. Дървата обаче били толкова тежки и тя така преуморена, че не могла да ги помръдне. Опитала пак и пак, безуспешно. Тогава, събрала в гласа си цялата мъка от тежкия си и безрадостен живот, тя извикала от дъното на сърцето си:

– Господи! Къде си, Господи!

И се случило чудо – трогнат от мъката и, сам Бог
се изправил пред нея, цял окъпан в светлина.

– Какво искаш, добра жено? – попитал той – Поискай всичко на този свят! Обещавам ти да изпълня всяко твое желание!

Старицата се изправила полекичка, въздъхнала и рекла:

– Можеш ли, моля те, да ми задигнеш пак на гърба наръча с дървата?

Теми: смисълът на живота, стремежът на Духа