Записки

Често срещано и естествено следствие от неоправданата почит към закона е гледката на колона войници с полковника, капитана, ефрейтора, редниците, барутчиите и всичко останало, маршируваща в безупречен ред през гори и поля към бойната линия – пряко воля, пряко здрав разум и съвест, от което, разбира се маршовата стъпка става насилена и води до сърцебиене. Никой от тях не изпитва съмнение, че е въвлечен в пъклено дело, всички до един желаят мир. Какви са те тогава? Хора ли са изобщо или само малки подвижни укрепления и муниционни складове на разположението на някой овластен, безскрупулен човек?
…
Преобладаващата част от хората служат на държавата по тоя начин – не преди всичко като хора, а като машини, с телата си.
…
Забелязах, че ако между мен и съгражданите ми се издига каменна стена, то далеч по-трудна за прескачане или срутване е стената, деляща тях от свободата, с която аз разполагах. Нито за миг не се почувствах като в затвор, а стените около мен възприемах просто като разхищение на камък и хоросан. Имах усещането, че единствен аз от всички граждани съм си платил данъка. Очевидно не знаеха как да се отнасят с мен, та се държаха като невъзпитани люде. Всяко сплашване и всяка добра дума бяха грешка, понеже идеха от убеждението им, че единственото ми желание е да бъда от другата страна на каменната стена. Не можех да сдържам усмивката си, когато крайно старателно заключваха вратата – пред мислите ми, които безпрепятствено ги следваха навсякъде и всъщност бяха единствено опасни за тях. Понеже не успяваха да достигнат до мен, тия хора бяха решили да накажат тялото ми – също като момчета, които, не можейки да се справят с разгневилия ги стопанин, налагат кучето му. Разбрах, че държавата е слабоумна, че трепери като самотна старица за сребърните си лъжици, че не може да различи приятел от враг, та загубих и последната капка уважение към нея и започнах да я съжалявам.
…
И тъй, държавата никога с умисъл не удря по разума и моралните устои на човека, а само по тялото му, по сетивата му. Тя не е въоръжена с висока мъдрост или почтеност, а с височайша физическа мощ. Не съм се родил, за да търпя насилие. Ще дишам тъй, както на мен ми харесва. Да видим тогава кой ще излезе по-силният. Коя сила обикновено печели надмощие? Власт над мен може да упражнява само оня, който се подчинява на по-висш закон в сравнение с мен.

Всеки човек е владетел на царство, в сравнение с което земната империя на руския цар е като детска играчка, като могилка, щтръкнала над леда. И въпреки това има патриоти, които са лишени от всякакво самоуважение и жертвуват значимото заради нищожното. Те обичат земята, в която ще почиват останките им, но не и духът, който вдъхва живот на плътта им.
…
По-лесно е да  се пропътуват стотици хиляди мили с правителствен кораб с петстотин помощници, през мразове и бури, при опасност от канибали, отколкото да се опознаят собствените морета – Атлантическия и Тихия океан в собствената личност.