Сравняването с другите просто не носи щастие. Дори ако щастието идваше от това да си най-добрия или да имаш най-много, в най-добрия случай една личност в света, тази с най-многото, ще бъде наистина щастлива и “успешна”. Всеки друг е осъден на провал.
Смятам, че трябва да бъдем много внимателни да не смесваме икономическия успех с личното щастие. От това, че имаме пазарна икономика не следва, че трябва да имаме пазарно общество. Можем да открием начини да се отнасяме един с друг според различни от бизнес принципите. Например можем да определяме развитието си според това до колко успяваме да увеличим приятелството и близостта си с другите, и до колко поставяме в центъра общността и взаимността.
Когато си помисля за общество, което поражда щастие, си представям по-скоро общество, където съчувствието и любовта изместват съревнованието и алчността като емоционални сили, които ни свързват заедно.
Субути попитал: “Ти казваш, Почитаеми, че следващия Пътя не е нужно да увеличава щастието и добротата си. Защо да е така?”
Буда отвърнал: “Субуди, истинския последовател ще изразява щастие и доброта, но няма да е ограничен с представи за щастие и доброта. Затова и казвам, че не е нужно да се стремим към увеличаването на щастието и добротата (което са само капани на концепциите) – защото и щастието, и добротата ще бъдат там дори без всякаква идея че ги има.”
Щастието не се добива
по силата на волята
или на изтерзаното усилие.
То бездруго винаги присъства,
осезаемо и съвършено,
в отпускането и безгрижието.
Не тревожи се,
няма нужда нищо да се върши.
Всичко, което в ума се случва,
няма никакво значение,
тъй като не е реално.
Не вкопчвай се. Не оценявай.
Оставяй всичко от само себе си да става
– да се появява и да си отива –
недей променя нищо.
Всичко се разтваря и наново почва,
непрестанно.
Наш’то търсене на щастие
не позволява ни това да видим.
Подобно на дъгата, към която се стремим
но никога не можем да достигнем;
така и щастието не съществува,
при все това то винаги е тук
и всеки миг е с тебе.
Не си мисли, че добро и лошо са реални;
те са като миражи на дъга.
В копнежа да достигнеш онова,
що не може да се прегърне,
ти сам се изтощаваш непрестанно.
Веднъж откажеш ли се от тоз стремеж,
пред теб простор ще се разкрие:
уютен, необятен и удобен.
На него ти се наслади!
Всичко вече те очаква тука.
Недей да търсиш повече.
Не поемай през непроходни джунгли,
да търсиш слона,
който спокойно
вече чака в дома ти.
Нищо не прави.
Недей насилва.
Нищо не желай.
И всичко от само себе си
ще се получи.
Бих искал да се върна пак към времето
когато щастие означаваше бонбонче,
когато победа означаваше да завършиш чинията си първи,
когато сигурност означаваше да си в прегръдките на мама,
когато “да отидеш високо (getting high)” означаваше – на люлка,
когато пийване означаваше мангов сок,
когато раменете на татко бяха най-високото място на земята,
когато единственото лекарство (или наркотик – drug)
който знаех беше сиропа за кашлица
и единствените счупени (разрушени) неща бяха моите играчки,
когато “Довиждане”-то означаваше “До утре”,
когато обичах всички и всеки ме обичаше.
Както искате го наречете,
но истинската любов, с цялата дисциплина, която тя изисква,
е единственият път до истинската радост и блаженство .
Поемете по друг път и може би там също ще срещнете наслада,
но тя ще бъде мимолетна и илюзорна. Когато обичам истински, аз израствам и се развивам.
…
Като израствам чрез любовта,
расте и моето щастие, все по-осезаемо и по-сигурно.
Щастието ти зависи от онзи момент, в който Бог присъства в твоя живот. Ако Бог не изгрее в твоя живот, ти не можеш да бъдеш щастлив. Той трябва да изгрее в живота ти. Тогава и най-малкото благо, което имаш, ще се увеличи. Не дойде ли Бог, и голямото благо ще се съкрати.