Записки

Човечеството е създадено да твори велики неща. Това, да сме част от него, само по себе си е чудо. Максималното, което можем да направим, е да сме човеци, да сме адекватни и да се стремим към светлината. Да сме отговорни към тези около нас, да даваме добър пример. Ние не можем да направим светът по-чист или всички хора изведнъж по-добри. Или да се просветлим без време. Трябва да си извървим пътя, да изживеем живота си, да проумеем грешките си. Ако някой ни вземе и ни пренесе за миг в края на пътя, няма да ни е интересно там, няма да се чувстваме на място. Трябва да го достигнем сами.

* * *

Където сме в момента, за там сме. Това ни е нивото в този момент.

От опит зная, че хората в този живот се разделят на две категории. Първият вид хора са като мухата, която винаги отива там, където има боклук и каца върху него. Например когато мухата отиде в една градина с благоуханни цветя, тя няма да ги забележи, а ще потърси къде в градината има боклук и там ще кацне, ще кръжи наоколо и ще се чувства добре във вонята. Ако мухата можеше да говори, и вие я попитате дали има рози в градината, тя със сигурност би отвърнала: “Аз дори не зная как изглеждат розите. Зная само къде да намеря боклук, тоалетни и всякакви нечистотии.” Такива са и хората, които приличат на мухата: те са свикнали да имат лоши мисли и да търсят лошите неща в живота си, като отричат добрите и отказват да ги забележат.

Другият вид хора са като пчелата, която винаги търси нещо сладко и хубаво, на което да кацне. Когато пчелата попадне в стая, пълна с боклук, където има едно малко парче локум в ъгъла, тя няма да забележи боклука, а ще кацне върху локума. Така ако помолим пчелата да ни покаже къде е боклукът, тя ще отговори: “Не зная. Мога само да ви покажа къде има цветя, сладки, мед и захар”, защото вижда само добрите неща. Такива са вторият вид хора, които имат добри мисли и виждат само добрата страна на всичко. Те винаги се опитват да покрият злото и греха и да запазят ближните си, докато хората от първия вид се стремят да извадят злото на повърхността.

Тич Нат Хан в разговор за Егото: Той обяснява, че дясната му ръка е написала много стихове, за разлика от лявата, която не е написала нищо. Въпреки това, дясната му ръка няма чувство за превъзходство. Тя не се обръща към лявата, казвайки и: “Аз пиша поезия, а ти не. Ти, лява ръка, за нищо не ставаш.” В същото време, лявата ръка няма чувство за малоценност. Тя не се чувства зле заради това, че дясната е написала стихове, а тя – не.

Веднъж той се опитал да забие пирон в стената, но пропуснал пирона и в крайна сметка си уцелил палеца на лявата ръка с чука. Дясната му ръка веднага пуснала чука и хванала лявата много внимателно, сякаш се грижела за нея. Но не казала след това на лявата: “Лява ръка, помня, че се грижих добре за теб. Ти трябва да ми се отплатиш някога в бъдещето”. В същото време, и лявата не казала: ” Дясна ръка, ти ми нанесе голяма вреда. Дай ми чука. Искам справедливост.”

Двете ръце знаят, че са едно цяло, че са една за друга опора.
Но дали ние знаем, че сме?

Сравняването с другите просто не носи щастие. Дори ако щастието идваше от това да си най-добрия или да имаш най-много, в най-добрия случай една личност в света, тази с най-многото, ще бъде наистина щастлива и “успешна”. Всеки друг е осъден на провал.

Смятам, че трябва да бъдем много внимателни да не смесваме икономическия успех с личното щастие. От това, че имаме пазарна икономика не следва, че трябва да имаме пазарно общество. Можем да открием начини да се отнасяме един с друг според различни от бизнес принципите. Например можем да определяме развитието си според това до колко успяваме да увеличим приятелството и близостта си с другите, и до колко поставяме в центъра общността и взаимността.

Когато си помисля за общество, което поражда щастие, си представям по-скоро общество, където съчувствието и любовта изместват съревнованието и алчността като емоционални сили, които ни свързват заедно.

Tъгата на хората е като кладенец.
Никога не знаеш колко е дълбока…

Не се опитвайте да използвате онова, което сте научили в Будизма, за да станете Будисти; използвайте го, за да станете по-добри сега, каквито сте.

Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право. Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.

Някой ми казват, че изпадат в съблазън, понеже виждат
много нередности в Църквата, а аз им отговарям:

Ако попитате някоя муха дали тук наоколо има цветя, ще отговори: „Не знам, там долу в дерето има консервени кутии, тор, нечистотии”, и ще ти изреди всички мърсотии, върху които е кацала. Обаче, ако попиташ една пчела дали е видяла някоя нечистотия наоколо, ще ти отговори: „Нечистотия ли? Не съм ви дяла такова нещо, тук мястото е пълно с миризливи цветя”, и ще ти изброи един куп градински и полски цветя. Значи мухата знае само къде има нечистотии, а пчелата знае, че ей там има една лилия, по-нататък зюмбюл и т.н. Доколкото съм разбрал, някои хора приличат на пчелата, а други – на мухата. Подобните на мухата във всяко нещо търсят да намерят лошото и се занимават с него. Те не виждат никъде нищо добро. А подобните на пчелата търсят навсякъде да намерят нещо добро. Повреденият човек мисли по повреден начин, възприема всичко „отляво”, вижда всичко наопаки. А който има добри помисли, каквото и да види, каквото и да му кажеш, ще го възприеме с добър помисъл.

Има 3 вида хора: част от проблема,
част от пейзажа и част от решението.

Всеки избира сам от кои да е…