Записки

Нито един ден от живота ни не бива да бъде пропиляван, понеже не разполагаме с време. Без да сме прекалено напрегнати и невротични, трябва да сме старателни, внимателни и да учим по един релаксиран, но отговорен начин. Понеже, в крайна сметка, отговаряме пред нас самите, а не пред Будите или друг някой.

Дори, когато вземаш обети/обещания като упасака обетите или тези на бодхисатва, ти поемаш задължение да следваш нещо пред себе си и призовавш Будите и Бодхисатвите само като свидетели, а не като съдници или някои, пред които обещаваш нещо си.

Дхарма-практиката е лична отговорност и избор. Никой не насилва никого за нищо… Не знам какво повече да кажа, но дано това е полезно.

Теорията

Всеки, който има интерес към духовното, в общи линии знае теорията наизуст – за да живееш добре, трябва да гледаш от положителната страна на живота, да намираш възможностите, които стоят зад проблемите, да се държиш с останалите така, както искаш те да се държат с теб, да се грижиш за природата, защото светът отвън го виждаш така, както си подредил този вътре в теб и обратно – обичайки света навън, се научаваш да се грижиш за вътрешния си мир. Знаеш, че всичко е в твоите ръце и трябва да действаш тук и сега. Четем много и когато се докоснем до някоя истина, тя толкова силно резонира в нас, че интелектът и емоциите ни затрептяват от удоволствие.

Казваме си: “Това е! Отсега нататък съм нов човек.” Не след дълго обаче установяваме, че ефектът на книгата, която ни е повлияла толкова силно, трае едва няколко дни. Един ден се събуждаме и разочаровано установяваме, че светът си е същият и изобщо не е розов, нито вън, нито вътре в нас. И лека-полека започваме да забравяме за ентусиазма си да се променим и да повлияем на външната ни действителност. Губим вяра в нещата, които знаем, че съществуват и са точно такива, каквито ги описват в духовните книги. До следващата книга/семинар/среща с осъзната личност. Тогава искрицата в нас пак се разпалва, ентусиазмът се връща и така няколко дни. После пак – спад в настроението и вярата. Пропадаме и се издигаме, докато не намерим нещо, което трайно да ни накара да повярваме в себе си. Кое е то?

Практиката

Ежедневната практика. Някак, прекалено много четем (тези, които го правим изобщо). Пълним главите си с разнородна информация. И после очакваме някой да ни възнагради за прилежността и извънредните часове, посветени на теорията на духовното. И се разочароваме, когато не виждаме резултати в живота си. И се хвърляме към следващата книга. И повтаряме същия процес. А знаем добре, че едно и също действие води до едни и същи резултати. Но да захвърлим книгите ли? Не е нужно. Просто трябва да осъзнаем, че понякога четем, за да не действаме. А практиката е единственото нещо, което показва резултати. За да пребориш мързела, ти е нужна воля, самодисциплина и кратък план за действие. Оздравяването на тялото, душата, отношенията и бизнеса ти са в твоите ръце.

Спри да чакаш!

Ако капнеш дори само една капка в океана от нектар,
тя ще остане завинаги в него – до тогава,
докато океанът не бъде напълно пресушен.

Безусловната искреност е това, което предизвиква отговор от финното царство.