Записки

Има една история, за един отшелник, чийто учител го пратил за 3 години да медитира на прекрасно място, в пещера на върха на планина. С много цветя, мек климат, красиви гледки. Той седял там, пещерата била суха, светла и просторна, медитацията му вървяла, умът му се успокоил и изчистил, човекът станал благ и спокоен и от само себе си щастлив. Върнал се при учителя си и му казал: “Готов съм, вече съм Просветлен!”

Учителят му се подсмихнал под мустак и казал: “Нищо, ти иди все пак да помедитираш на още едно място, само за 3 месеца.” Отишъл човекът – мястото било противоположно на първото – пак пещера, но на дъното на долина, обрасла и зашумена. В пещерата било влажно, тъмно и студено, имало комари, на входа имало коприва и всеки път като влизал и излизал жестоко се опарвал. Не стига това, но в пещерата живеели и ято гълъби и тъкмо той успявал да поуспокои гнева си от опарването или от насекомите, и те влитали с плясък и го стряскали и плашели.

Човекът с изненада видял как в уж спокойният му и пречистен ум се надигали вулкани от гняв – как му идело да крещи и псува, да хвърля камъни, да мачка, да избяга и да си тръгне. Тогава разбрал, че покоят, които бил натрупал дотогава е само привиден и мимолетен. Смирил се, намерил сили в себе си, поуспокоил се. Опитал се да медитира и да търси покой на ума си дори при тези трудни условия. Не било никак лесно, всеки ден му изглеждал като години, но той не се отказвал. Полека-лека се успокоил, върнал си баланса, влитащите птици не го плашели вече, копривата спряла да го притеснява, дори и комарите сякаш понамалели.

За 3 месеца отново намерил предишния покой. Върнал се при учителя си и му се усмихнал. Вече знаел малко повече за Живота…

Теми: смирението, спокойствието на Ума, трудностите