Записки за ‘загубата’

Когато губиш, не губи урока.

Ако твърде дълго гледаш в бездната,
бездната ще погледне в теб.

Ако Небето ме лиши от щастие,
аз ще запълня празнотата
с величието на своята добродетел.

Ако Небето ме застави
да се трудя до изнемога,
ще му противопоставя
възвишеността на своето сърце.

Ако Небето не ми даде успех,
аз ще се домогна до него
като вървя по своя Път.

Какво тогава може
да ми стори Небето?

Ние поставяме любимите си същества в центъра на нашия живот. Стремим се към тях неистово, желаем ги страстно, охраняваме ги зорко. Но кое е, което ги прави толкова специални и скъпоценни?

Любовта в нас е, което ги прави специални, любовта ни към тях. И наистина – за всички други те са обикновени и неотличими – Любовта в нас е, която ни дава тези сияйни очи.

Понякога се налага да се разделим със съществата които обичаме. Те си отиват от нас и не е в нашата власт да ги задържим.

Но успяваме ли да задържим Любовта в нас? Опитваме ли се да задържим Любовта? Стремим ли се към нея неистово, желаем ли я страстно, охраняваме ли я зорко?

Любовта, която прави съществата специални и скъпоценни…